Протестите, които се надигат из цялата страна срещу назначаването на областни управители от ДПС, са повече от опасни. Защото онова, което се изрича публично като тяхно оправдание, няма никаква демократична легитимност. И защото те се явяват спойка на широк антитурски, а не просто антидепесарски политически консенсус.

Варна, Бургас и Добрич били лицето на България и не можело да имат за областни управители турци, казват недоволни местни партийци от различни цветове, също и много граждани. Ами тогава да пратим турски валии в задните й части, за да са доволни всички.

Вторият "патриотичен" аргумент е, че там, където ДПС няма почти никакъв електорат, не може да претендира за свой управител. По-добре ли е обаче Доган да има свои наместници на централната власт там, където държи изцяло местната и почти всички депутатски места? И няма ли така "патриотите"



да се окажат на практика "предатели",



които сами тикат цялата власт в ръцете на ДПС?

Третият аргумент е, че така се погазвал принципът на политическото представителство. И не само че ДПС не можело да има управител с 1% гласове в дадена област, ами постът се полагал на партията с най-много гласове в региона. Че откога областният управител е изборна, а не назначаема длъжност? И откога политическото представителство се реализира директно в изпълнителната власт (апропо кога сме имали кабинет, съставен от всички парламентарно представени партии)?

Още по-страшното е, че "мексиканската вълна срещу ДПС", по израза на вчерашен вестник, носи на гребена си всички политически сили. Тук е и най-вярната съюзничка на Доган - БСП, макар и не на централно ниво, а чрез местните си структури. Пъстроцветният антидепесарски хор не само че не прави разлика между "ДПС олигархия на власт" и "турци на власт", ами и



легитимира крайния национализъм,



чийто байрак мощно развява "Атака". Волен Сидеров грабна изневиделица антидепесарската щафета от Иван Костов и от Красимир Каракачанов, прибавяйки недопустимия знак за равенство между етническо и политическо. "България за българите" вече не само че не звучи толкова националистически, произнасяно гласно и от сини, жълти и червени, ами и онзи, който пръв произнесе заклинанието ясно и гласно, изведнъж са оказва духовен баща на една широка патриотична коалиция. Делото му се оказва право, щом и противниците му го следват, а това значи, че и гласовете му ще се множат.

Всъщност реален политически проблем с областните управители на ДПС няма. Никоя партия не оспорва правото на движението да има 6-има управители - според коалиционните договорки в управляващото мнозинство. Има само разноцветни претенции кои области да се харижат на Доган. Това обаче е въпрос на политическа прагматика и на баланс на властовите интереси между партиите, а не на какъвто и да било патриотизъм. Защото какво му е патриотичното на аргумента - приемаме да имат 6-има управители, но не искаме те да са във Варна, София, Пазарджик и пр. Нима патриотът може



да "жертва" една област от родината заради друга?



Легитимни основания за масово недоволство срещу ДПС безспорно има. Безпардонният депесарски клиентелизъм и преяждането с власт са напълно достатъчни за масово недоволство, което да получи и съответен политически израз. Но не такъв, според който ДПС=турци, България=българи. А например такъв, че Янко Станев и Йордан Цонев биха били по-неприемливи във Варна и Бургас и от всеки турчин в ДПС заради нечиста биография.

Въпреки големия си изборен успех ДПС е големият губещ след юнските избори. То е обречено на все по-яростен политически и граждански остракизъм и ще му е все по-трудно да удържа позиции. И ще постъпи разумно, ако на истерията с областните управители



отговори с голяма отстъпчивост



и не само се откаже от най-оспорваните области, ами дори предостави в рамките на 6-членната си квота места за независими кандидати и за хора от нетурски произход.

Дългосрочно губеща е и БСП, обречена да топи още електорат, който от времето на президентските избори през 1991-а, когато кандидатът й за президент Велко Вълканов нарече съперника си Желю Желев "турчин с фес", та чак до появата на "Атака", захранена мощно и от разочаровани социалисти, никак не е чужд на национализма. Освен това "Позитано" 20 постоянно ще трябва да озаптява местните си структури, които вече съвсем открито надигат патриотарски гласове.

Най-големият губещ обаче е българската демокрация. Национализмът е вече основен и траен жалон на политическия ни дневен ред и ако парламентарно представените партии са наистина национално отговорни, трябва да полагат постоянни усилия поне да го удържат в умерени форми. А на ДПС, което е сред главните виновници за избуяването на този национализъм, първо се пада честта да изкупи вината си.