|
- Г-н Янев, не изоставаме ли от тенденциите на Запада, където вече развиват т. нар. икономика на знанието?
- В най-кратко време някой трябва да оцени най-сериозния икономически ресурс на държавата - знанието. Всичко друго е тотален алабализъм. Говорим, че взехме юпита. Какво значи юпи? Взехте млад професионалист, който знае нещо, което вие не знаете. Това е. Какво знае Милен Велчев повече от Стоян Александров? Знае повече как се управляват международни финанси, защото ги е управлявал. Държавите, които в момента акумулират, поддържат и имат знания в различни области, са държавите, които имат бъдеще. Всичко останало е безпредметие.
- Как оценявате ситуацията у нас в това отношение?
- Ситуацията в България, от една страна, е трагична, от друга - не е тотално загубена. Трагична е, защото онези, които са способни да възприемат и генерират ново знание, са поколението между 20 и 40 години. Но тях ги няма. Едно цяло поколение от половин милион души си отиде. То работи в момента навън и акумулира знания. Хубаво е, ако можем да върнем от тях поне 30-40 на сто, под каквато и да било форма. В момента тук хората се обучават по един безобразен начин. Образованието е превърнато почти в професия за печелене на пари, а не в професия да дадеш образование. Ядрената област е една от тези, в които можем да бъдем силни, защото имаме и изследователски реактор, и ядрена електроцентрала, и добра ядрена енергетика. Това значи, че ние можем и трябва да произвеждаме качествени енергетици. Не Шушулов да ходи да ми се занимава с шментикапели - да дели цената на електроенергията, а основно такива като него да се замислят как да произвеждат новите електро- и ядрени инженери, за да поддържаме този потенциал. Загубим ли го, всичко губим. Проблемът не е толкова голям със затварянето на единия блок, т.е. със загубването на електрогенериращата мощност. Там си има проблем, естествено - губиш инвестиция, пазар, много неща. Проблемът е, че покрай това ти ще загубиш и знанието и потенциала да го произведеш. Мнозина си мислят, че "Белене" ще стане на куц крак. А как ще стане - трябва някой да дойде да ни го построи до ключ. Онези хора, които строяха "Козлодуй", вече ги няма. От тях са останали старци, които се мотаят напред-назад.
- Как на практика могат да се запазят добрите ни специалисти, след като ни предстои да затворим четирите малки блока и те ще се окажат ненужни?
- Това е безумие. В момента се разработват подобни на четирите малки блока - и от "Мицубиши", и Аржентина - точно такива, с мощности от 100 до 300 мегавата, защото те са много добри за по-малките икономики. Уникален е опитът, натрупан в България. Трябва целенасочено да се създаде механизъм за съхранение на знанието и това да бъде приоритет на Министерство на образованието, на Министерския съвет, ако щете. "Белене" най-вероятно няма да стане по начина, по който е тръгнало. Аз много се учудвам кой ще даде парите за "Белене".
- Значи до 2010 няма да имаме втора атомна?
- Това е изключено, няма на теория как да стане.
- Какво тогава ще се случи със специалистите, които в края на 2006 системата ще ги изхвърли?
- Ами физически ще си отидат и това е. Като няма какво да работят, един ще отиде да копае лозе, друг ще седне да се занимава с продажба на панталони на пазара.
- През есента идва мисия от МААЕ, която да ни даде съвет как да съхраним знанието си за централата. Какво да очакваме от нея?
- Това е проект за техническа помощ, но в рамките на този проект се предвижда съвместно със Световната организация на ядрените оператори да се предостави на "Козлодуй" помощ по съхранение на знанията, по организация на информацията. Да се даде целият световен опит, за да може в един такъв революционен момент да му се помогне. Колко централи в света са закрили четири блока ей така, като добър ден? Няма такива. На този свят най-ценната помощ е ноу-хауто - как да го направиш това нещо. Мислим си, че централата ще получи два компютъра, три сървъра. Не, това не е важно. Съхранението и управлението на знания - не само в ядрената област - в момента се смята за третата мениджмънт революция в света. Като се започне от total quality management, reengineering и сега се говори за knowledge management. Всяка фирма или компания управлява целия си натрупан опит и знае кога и как да го използва. Ако преди 10 години това не можеше да стане, сега е възможно - има всякаква информация, в това число във видео- и текстов формат. Говорим в момента за съхранение на знания като мултимедия. За т. нар. tacit - несподеляеми знания, когато не може да ти обясни защо, но може да ти покаже как го прави, и то по най-добрия начин. Например как караш колело - можеш ли да го опишеш? По същия начин готвачът невинаги може да ти каже как готви този сос. И защо така пече рибата, а не иначе. Но може да ти го покаже. Ние в момента разработваме в агенцията видеотехнология заедно с водещи световни фирми - да заснемем начин на ремонт, начин на експлоатация. Всичко това отива в база данни.
- От коя страна можем да почерпим опит?
- Можем да използваме всякакъв опит. Вземете американската TVA (Tennessee Valey Authority). Те въведоха система за управление на знанията, при която първо да оцениш кои знания са критични за централата. Например ако запиташ редица централи, "Козлодуй" не е изключение, да оценят кои са им критичните специалисти, какво се случва, ако си отидат, това може ли да доведе до ситуация на безопасност, има ли кой да го замести. Отговорът е - не знаем. Ти можеш да загубиш знания, ако даден специалист се пенсионира, или, не дай боже, ако катастрофира и само той е знаел как се прави. Тогава? Ами ако не иска да сподели знанието си с наследника - какво правим? Пропадаме. Ами ако пропадне безопасността по този начин. Това са тънките проблеми. Достатъчно е да го няма човека, който може да поправи вибрациите на турбината, и блокът няма да тръгне 3 дни. Колко пари са това - 3 милиона долара. Губим ги ей така.
- Защо едва сега тези въпроси излизат на дневен ред?
- Винаги са били. Каква е политиката на персонала, как да се съхраняват техните знания, съществуват ли вътрешни механизми за квалификация и преквалификация. Изведнъж това се оказва критично. В момента голямата разлика е, че сме в информационния век - милиони страници могат да бъдат обработвани за 3 секунди. Ако едно време ти критично зависиш от няколко души и можеш да прочетеш 5 ръководства, в момента можеш да прочетеш 500 и да избереш най-качественото решение. Иначе губиш пари.
- Но в България това не е водещ мотив?
- Тогава защо се оплакваме, че ни е скъпа електроенергията. Защото безобразничим. Защо нашите блокове не са изолирани? Колко струва да се налепи стиропор? Не струва чак толкова. Как мога аз да плащам във Виена 58 лева за 80 и кусур квадрата жилище, а тук... Ако започнеш да мислиш нормално, ако започнеш да го правиш по най-добрия и икономичен начин, разходите могат да се намалят драстично. Западът към това се стреми, затова са му тези знания, за това му е тази информация. Как нашата индустрия ще стане конкурентоспособна? Само ако го правиш по най-добрия начин.
- Проблем у нас са монополистите, които нямат желание да правят едно нещо по най-добрия начин. "Козлодуй" също е монополист?
- Да, той може да каже: вместо да правя ремонт за 19 дена, както го правят по света, ще го правя за 48 дена и пет пари не давам, че междувременно съм загубил 20 млн. долара. Кой ще ги плати - гражданинът.
- Какъв е изходът?
- Най-хубавия пример съм видял у Алвин Тофлър, който казва, че властта в момента е знанието. Този, който знае, той владее. Знанието е сила. Казва, че всички беди идват от незнание. Той дава уникалния пример - че ако подпалите най-големия завод на IBM, я се мръднат, я не. Но ако кажете, че всички водещи специалисти на път за Бахамските острови са паднали със самолета и те вече нямат инженерите си, които развиваха IBM - забравете, той става вече на хартия, защото няма кой да го развива.
- Икономиката на знанието предполага една друга система на отношение към персонала.
- Първо, икономиката на знанието предполага да се съгласиш, че знанието е огромен капитал, който трябва да се управлява. И то правилно. Да се каже, че този, който знае, е ценен за държавата. Тук, в България, кой е ценен? Този, който има пари. Ама дали ги е откраднал...
- Царските хора нищо ли не направиха за 4 години?
- А Иван Костов какво направи, Жан Виденов какво направи? Политическата каста в България се интересува единствено от себе си. Тя е егоцентрична, затворена, употребява властта по определен начин. Бесен съм в това отношение. А българинът все още има капитал. Това означава цялата държава да се подложи на една национална програма за съхранение на знанието. Да се отиде във всички агротехнически институти, всичко да се съхрани, защото знанието се унищожава в момента. А това са дългогодишни наблюдения. Ние имаме знания как се прави тютюн - как да го отгледаш, кога да го обереш. Сигурно има и други области, в които ние лидирахме. Ако имахме силна образователна система - само в това да инвестирахме, тук ще дойде целият свят. Ние затрихме професорите си, а трябваше да ги каним. Целият свят щеше да дойде тук. Младите хора щяха тук да седят. А ние какво: "Брато, прекарахте ли нещо за Сърбия?" Това е. И сега очакваме държавата като птицата феникс да възкръсне. Как ще стане?
