Аз мисля, че от знаменитата априлска ливада 2001 г. стартира този процес на театрализация на българската политика, на плутодемагогски стил. Вижте, има две прототипни особени лица на това управление и те по някакъв странен, но символно много натоварен парадокс са настанени в Министерството на културата. Едно от лицата е автор на псалм. Неговият приемник е автор на Закона за хазарта. Това управление е зад псалм и зад хазарт, то е в някакъв смисъл увлечено царедворско в началото и накрая е съвършено откровено разгримирано като хазартно-покерско. Много грозно. Изключително грозно. В някакъв смисъл това, което стана около този вот на недоверие, уби политическите думи. Аз бих бил много заинтригуван да чуя някакво смислено разяснение как е възможно да кажеш, че тази администрация краде зрелищно и за последно, и след това да се и след това да се настаниш в нея като коалиционен партньор с идеята да реализираш новия морал, от който те, поне проформа, не се отказали. Това означава, че ние присъстваме на съвсем друга много цинична игра, театрализирана безвкусно, и казваме следното - маските са паднали наистина, този политически грим е изтрит и ние виждаме неблагообразието на един контрабандно монархически опит от страна на Симеон Сакскобургготски. (bTV)