Виненият "Гранд Чероки III" с дизелов двигател (изработен специално за европейските пътища) спря под сянката на изкуствената палма. Доцентът слезе и в продължение на няколко минути успя да не мисли за новата си придобивка. Беше го купил само преди седмица на представянето на новата продукция на "Даймлер-Крайслер" в Банско и все още не можеше да повярва, че е негов. Трябва да свиквам, рече си, нe бива да изглеждам като новозабогатял наркотрафикант. Спомни си, че когато в Банско го попитаха за професията, му беше неудобно да признае, че е доцент и рече да го запишат като "производител на лук и репички".

Слънцето не беше силно, но от жълтия влажен пясък се издигаше лека пара. Пороите тук не бяха предизвикали кой знае каква трагедия - половината дъжд беше потънала в морето, а другата в пясъка. Вярно, беше изтървал най-хубавото време за летуване - някъде през юли. Жена му, колко й разбира акълът, през целия път от София до Слънчев бряг му тарталясва, че били отивали на море тогава, когато другите вече се връщали, с какъв тен щяла да се фукляви пред колежките си, но доцентът почти не я слушаше, докато най-сетне не издържа и й викна, че нейните колежки ходят на море с автобусите на "Рила експрес", че не стига, че я е взел със себе си, ами... С което разговорът им по пътя беше приключил, но напрежението останало.

То напрежението идеше още от София. Жената на доцента, редейки багажа му, беше забелязала няколко памучно-ластични тениски без ръкави, младежки потници си купил, бе изехидничила на ум. Но тук, сега, близо до плажа притесненията й се възвърнаха. Дали от солената вода, дали от горещината, летовниците бяха почти изгубили чувството си за срам и неудобство от различните си по конструкция и килограми тела. Шейсетгодишни мъже седяха под сенките в бирариите и цъкаха с език по момиченца, надхвърлили прокурорската възраст, но все още под забрана за консумация на алкохол. Съпругите на безсрамниците пък предпочитаха да се излежават по пясъка, а влизайки в морето, глезено пищяха уж от водата, а всъщност за да привлекат погледите на спасителите...

Някъде след полунощ жената на доцента се събуди от лошо предчувствие. През отворения прозорец на хотелската стая нахлуваше фин бризец, а тънкото перденце леко се люлееше. Леглото на доцента беше празно. Жената скочи, излезе на терасата с изглед към облещилия се месец и погледна надолу. Новичкият "Гранд Чероки III" го нямаше. Откраднали са го, изпищя беззвучно тя и, както си беше по нощница, изтича до рецепцията, където две яки момчета изслушаха несвързаните й обяснения и обещаха, че ще направят каквото могат.

На сутринта, поради важността на случката скандалът за нощната липса на доцента му се размина, семейството заедно се отправи към районното РПУ. Ала колкото по наближаваха РПУ-то, толкова стъпките на доцента ставаха по-несигурни. Какво става бе, още ли не си изтрезнял, рече съпругата. Не ма, отвърна доцентът, виж сега, снощи в барчето, да не мислиш, че съм бил по мадами, снощи в барчето се засякох, както си пиех сухото мартини, първо с новия министър на образованието, той нали е асистент, те сега са си взели една седмица ваканция и са тук на станцията им, и той ми вика: "Как вървят частните уроци? Колко от абитуриентките ти ги приеха в университета?", после мина и новият министър на финансите, доцент и той, който пък нещо ми намига, демек: "А данъците плащаме ли, а?" - и...

В този момент някой потупа доцента по рамото и му подаде бележка: "20 000 $ и си взимате джипа".

- Какъв джип, бе? - отвърна доцентът. И си обеща догодина да изкара за ферари.