Как безмилостно лети времето! Ако прочетем една христоматийна статия в съботния "Стандарт", ще помислим, че сме вече към средата на мандата - когато властимеющите вече са се обиграли и се отварят на интрижки.

Та въпросната статия оплита Сергей Станишев и Емел Етем в някаква полулюбовна мускетарска история. Уж той бил Д'Артанян, а тя - любимата му Констанс, защото и двамата по еднакъв начин били загрижени за хората. Но там откриваме и лоша поличба: "Станишев се отказа от рокерския си образ и все повече възприема мускетарско поведение на защитник на слабите, в случая на наводнените. Този маниер сигурно ще продължи докато е премиер". Хайде, че някой бърка мускетарите с Робин Худ - как да е; ама не щем докато Станишев е премиер, все наводнения да ни давят. Милост!

Ето и друг цитат пак оттам: "Социалистическата мида се отвори и Масларова като една червена перла заблестя с цялата твърдост, която никой не е очаквал от нея". Маниакално!

Но управляващите тепърва ще видят дебелия край на вестникарската любов. Нека се молим за живота и здравето на всички, които взимат рушвети, т.е. за целокупното чиновничество. Защото в съботния "Труд" научаваме, че в Китай направо разстрелват за взимане на подкуп, но има и по-милостива опция - дали амнистия на 10 000 партийни функционери, при положение че върнат взетите рушвети за последните 6 месеца. От което хазната набъбнала с 8 милиона долара.

И накрая да поискаме милост за самия премиер, за когото от "Труд" научаваме, че го взимат за заложник на 1 януари 2007 г. В преносния смисъл. В буквалния - пази, Боже!