- ХХI век ще е духовен - каза преди 30 години Андре Малро. Бяхме се преместили в "Дака клуб", понеже в "Интерконтинентал" той се потресе, като видя, че за Нова година управителят-немец е предрешил своите бенгалци като хамали от парижките хали, поднасящи френска лучена супа.

Някога в "Дака клуб" играели скуош, на сервитьора все още подвикваха: "Бера!" (bearer - носач), а не "Бой" или "Гарсон". Той ни настани далеч от висящия вентилатор, който бавно се полюшваше с трите си дълги перки; Малро не понасяше небалансиран пропелер, може да е имал някаква неприятност като авиатор на републиканците в Испания.

-Защо ще е духовен ХХI век?

- Какъв друг? Англосаксонски? Адвокатски? Поискай кралски скариди; речни, не морски и не панирани; алергичен съм към панираните, понеже ги приготвят с...

Не каза с какво. Нито бях чувал за алергия към панирани скариди. Но, още когато останах на летището да му чакам загубения куфар, знаех за неговите алергии към англосаксонците и адвокатите. Той не ги наричаше алергии, а идиосинкразии. Отдавах ги на това, че Чърчил подценявал него и френската съпротива; на преживелиците му в Китайската революция през 1926 г. и по-късно, когато пращал в Лувъра шедьоври на кхмерското изкуство и се озовал в сиамски затвор, а жена му събирала пари за адвокати.

- "Банк ъв Ингланд" била направена, за да финансира войните с Франция - съобщи ми той. - Китайците отказвали на англичаните индийски опиум срещу китайска коприна и водили двете "Опиумни войни". Fair play, no?



Адвокатите...



През 2000 г. китайците забраниха козметиката на "Ив Сен-Лоран" заради парфюма "Опиум". Ако си бизнесмен, не е лошо да те предпази от гаф един умен министър. Такъв беше Малро при дьо Гол.

През онази Нова година студената война беше същински фризер. XXII конгрес на КПСС беше предсказал, че съветският работник ще получава 75% повече от американския, а сп. "Тайм" - че в края на XX век газът и петролът ще са без стойност, понеже всяко домакинство ще се енергоснабдява от собствен мини-реактор.

Не разбирах защо Малро се надява XXI век да не е "адвокатски". Знаех, че американците първи са героизирали адвокатската професия с техните филми за непобедимия в съда Пери Мейсън. И че националният им спорт не е бейзболът, а да се съдят. После видях една война в Персийския залив. Тя завърши с тотално ембарго. После разрешиха на Ирак да изнесе квота петрол срещу храни и лекарства. От всеки петродолар победителите заделиха за себе си 35 цента. После удържаха за заплати на контрольорите от ООН и за други цели. С останалите 40 цента купиха от себе си храни и лекарства по цени над световните и по закон ги транпортираха със свои кораби при навла над световните. Така накрая те прибираха четири пети от всеки иракски петродолар. "Хуманитарният жест" бе алчен адвокатски трик.



...и пуйките



Джо Конър, професионален счетоводител и мениджър на бюджета на ООН, каза, че САЩ дължат на ООН $1.5 млрд., но трябвало да им бъдат приспаднати $900 млн. като разходи за мироопазващи операции.

"Малко е! Светът трябва да ни плати и войната в Залива", казаха адвокатски гласове в Сената на САЩ. Генералният секретар Кофи Анан се видя в чудо, понеже "Пустинна буря" не беше операция на ООН.

Избирането на новия президент на САЩ също стана юридически казус. Казус са и разправиите защо Европа отказва да внася американско месо с хормони и генетично модифицирана соя. Също - финансовите инжекции за проекта за Еърбъс "A3XX", който е конкурент на Джъмбо-джет на "Боинг".

След "Синдрома на Залива" (болестите от бронебойните снаряди със сърдечници от разпрашаващ се обеднен ураний) и "Балканският синдром" става казус. Този път на адвокатите на НАТО ще им е по-трудно.

Ставаме ли, като Малро, алергични към адвокатизирането? След философите и литераторите, в България начело са соц.икономистите и "ждановските" правници. Те искат да са повече на брой в парламента.

Светът не е равномерно адвокатизиран. В САЩ се падат 281 адвокати на 100,000 американци; в България - 101; в Англия - 94; във Франция - 33; в Япония - 7. Нашите адвокати и магистрати не спечелиха обществено уважение, меко казано.

Все пак, XXI век може да не излезе адвокатски, а военен; Израел и палестинците вървят към война, със или без споразумение. В Ливанската война за 20 години имаше три хиляди примирия (средно по 3.3 седмично).

XXI век може да не е адвокатски, а икономически и балонът да се спука с незапомнен трясък, понеже при краха на Уол стрийт през 1929г. само 10 процента от парите на американците бяха в акции, а сега - 50%!

Най-добре ще е новият век да е духовен, какъвто го виждаше Малро. Но, като човек живял и патил, той казваше:

- Ако пуйките гласуваха, нямаше да има Коледа.