|
От няколко дни в София се заговори, че кметството обмисля начин да забрани използването на мобилни телефони в градския транспорт. Мотивът е, че телефончетата пречат на електрониката на новите автобуси и трамваи. Лично на водачите обаче не им се е случвало да имат проблеми, установи "Сега" след разговори с шофьори на новите рейсове, снабдени с електроника.
"Абе не знам, разпада се там нещо връзката с центъра. И други неща. Питайте в общината, там са специалистите, нали те са забранили", допълва шофьорът на автобус "МАН", движещ се по линия 280 до Студентски град, и се обръща да продава билетчета. Отказва да си каже името и да бъде сниман.
Следващият шофьор е напълно отзивчив. Казва се Иван и кара също нов "MAН" по линия 280. "Ами постоянно звънкат из автобуса", разказва той. Но и на него не му се е случвало да има проблем по този повод с автобуса до момента. Нито пък някакви началници са им обяснявали нещо по въпроса. Все пак осъществява моментална връзка с диспечерката: "Я виж дали има някой от шефовете, да обясни тука за мобифоните." Оказва се, че никой от "шефовете" не е на разположение. Шофьорите по линията обаче се оказват "информирани" - предположенията варират от "пречи на компютъра" до "с GSM не може, но с мобифон може". "Ей, колега, левите ти мигачи и аварийните ти мигат, май някой ти говори в автобуса", закотвя дискусията анонимен глас.
На обръщача в Студентски град вече всички са стигнали до консенсус. Оказва се, че на повечето километражът им почвал да подскача или електронната табела с номера на автобуса тръгвала да премигва. "Мобилните телефони са на същата честота на бордовия компютър, инженерите ми го казаха. Пречат. Може да ти тръгне на задна скорост, както си караш", заявява твърдо един шофьор. Оттам нататък повредите можели да бъдат различни, защото цялото управление е чрез компютъра. Примерно
да се отвори врата, докато автобусът е в движение,
или чистачките да се включат. Но най-често се губела връзка с центъра за проследяване на маршрута. Апаратът, който осъществява връзката, се казва "Акру" и е разработка на Технически университет-София. "Абе, често ги сменят. Може при шанс да ти издържи и 2 г., а може и след три дни да откаже", обяснява Иван и тръгва към новия си курс.
На вратата на будката на шофьорите се показва глава с 6-7 косъма по нея, която се опитва да ломоти нечленоразделно нещо на руски. Явно е, че главата е доста пияна. Шофьорите започват да му подвикват да се маха: "Ей го и тоя. За втори път се мъкне тук. Слиза от един и се качва на друг автобус. Тоя не знае къде се намира. Айде, махай се от тука, че..." В крайна сметка полуплешивата глава измърморва "нема проблем" и си тръгва. Към следващия автобус. Часът е само 4 следобед. Шофьорите тъкмо са почнали да обсъждат проблемите си и... се чува изтопуркване. Този път не е някой алкохолик. Дрогиран до козирката младеж се е сблъскал с бараката, която явно не е успял да види. Лежи до нея, не мърда, а от пръста му шурти кръв. Оказва се, че и той е чест посетител на тази част на града. След малко с дружни подвиквания е отпратен и той, но надали към някоя болница. Кофа вода и кръвта е отмита. "Това не е нищо, след 12 часа е пълен ужас", разказва Никола. Той вече е привършил работата. "Тогава в автобуса има само спринцовки, фасове, закуски и бутилки. Пълни кретени са нашите студенти, жалко, че са млади хора", продължава той. Явно не е верен стихът: "Човекът е човек, когато е на път." По-точно май е: "Човекът е животно, когато е в столичен градски транспорт.
Тоя Студентски град да е извън София, това е положението",
категоричен е друг. Никола смята, че туй е крайна мярка. И предлага да се пусне един огромен "Краз", който да си обикаля из Студентски и да разкарва прогресивната младеж. "Те, студентите, след 21,30 ч. само си говорят по мобифона къде ще пият, къде ще се е... пък и има тука едни мацки на повикване и баровците се въртят с автобуса и им звънкат постоянно", обяснява той. Около 90% от студентите имали мобилни апарати, но за билетче пари никога нямали, забелязали шофьорите. Абсолютно всички водачи са се сблъсквали с тази нощна действителност и общо взето, много-много не ги касае евентуалната забрана на кметството. Пък и не виждат как ще се спазва тя, след като ще се основава единствено на граждански контрол. "Влиза баровецът, гледа си в стикера със забраната най-нахално и си говори по телефона", възмущава се Никола. Контрольорите никога не се намесвали, те си знаели само да проверят пътниците за билетче, да се разпишат и си тръгват. Според шофьорите добро решение щяло да бъде, ако се въведат постоянни кондуктори. Хем нямало да има нередовни пътници, нито пък разюздани "баровци". "Абе те и полицаи щяха да слагат на нощните курсове, ама... остави тая работа", единодушни са всички.
|
|