Телефонът иззвъня.
- Филип Марлов - вдигнах слушалката с лявата ръка, защото дясната ми беше заета с някаква чаша.
Гласът отсреща идваше сякаш от върха на планината. Беше на старица, момувала, когато покойната ми вече баба, лека й пръст, още си е играела с кукли.
- Фиии-лип Мааар-лов? - шумеше гласът й като стара, нацепена от времето мушама, забравена от десетилетия вън на закачалката под сайванта.
- Да - израпортувах аз. С бабите ...
|
|