|
направо спира,
ш`от няма бира"
("Подуене блус бенд")
"Куул Кондомс" победи "ММ Биър". Няма майтап. Подобно заглавие може да се появи съвсем скоро в пресата. За непосветените, които в последните 10 години не следят внимателно спортния живот, може би е редно едно малко обяснение. В случая става въпрос за баскетболните грандове ЦСКА и "Черно море". Шампионските титли на първия не се побират на пръстите на двете ръце, а за варненския клуб е достатъчно да кажем, че отгледа единствения българин, играл в НБА - Георги Глушков, - и че стана три пъти поред шампион - от 1997 до 1999 г. И въпреки че тази игра е почти религия в морската ни столица, само допреди месец един от най-големите баскетболни специалисти у нас Симеон Варчев вероятно е пял известното парче на Васко Кръпката от "Подуене блус бенд", а "сърцето му направо е спирало" пред перспективата собственикът на местната пивоварна "ММ" да не развърже кесията си. И съвсем естествено, когато той дава съгласието си, в знак на благодарност името "Черно море" се забравя и на негово място грейва това на "ММ Биър".
-----------------------------
В желанието да бъде привлечен щедър спонсор най-лесното решение е традиционното име да бъде зачеркнато, пък било то и за сметка на германски презервативи. ЦСКА взриви спортната общественост с новото си име "ЦСКА Куул Кондомс". Само феновете на "Левски" бяха доволни, защото измислиха нов лозунг "червени к...".
Всъщност баскетболът е ставал свидетел и на далеч по-големи щуротии. Така например пловдивският женски тим "Марица" в началото на 90-те години се превърна в "Марица Ейнджъл Сенатор". В настоящия момент спонсор на тима е фирмата за колбаси "Бони оборот", но тя прояви благоразумие и нямаше претенции - като например името да стане "Марица Кренвирш" или - за по-изискано - "Марица Вурст". За сметка на това другият женски баскетболен отбор под тепетата се казва "Академик-Тест", на името на популярната марка перилни препарати.
Женският баскеттим "Монтана" пък носеше гордото име "Фитинги" преди 4 години. Малцина разбраха, че тази дума всъщност означава свързващ елемент.
Може би само гилдията на водопроводчиците
е оценила съвършенството на наименованието. За останалите то бе просто поредното безумие - за радост, твърде преходно. И столичният "Септември" мина през метаморфози. Той бе "Инкомс", "Рила Кооп", а сега е "Маурерс" - като едноименните майонези. Съдбата на първите две фирми не е известна, но те със сигурност записаха името си поне в баскетболната ни история.
Подобно бе положението и с фирма "Колонел", за която напоследък се говори по-често в криминалните хроники. Мнозина обаче вероятно помнят, че скандалният сега заради убийството на Андрей Луканов Ангел Василев и неговият син си имаха баскетболен отбор, столичния женски "Академик".
Пари, а съответно и името си даде преди пет години плевенската рафинерия на мъжкия баскетболен отбор на града. "Спартак" бързо стана "Плама" и под това име две години бе непобедим в България, записа дори победа над европейския гранд "Реал" (М). Когато започнаха проблемите на фирмата, те се прехвърлиха и в клуба, който се превърна в средняк на българското първенство, но поне си върна оригиналното име "Спартак". В началото на 90-те почти същото бе положението с "Левски", който тогава се кичеше с името "Тотел" - компанията на скандалния Ганелин Русинов, който обаче успя да направи "сините" два пъти шампиони. "Славия" се казваше "ВИС-2" преди 4 години, "Тунджа" (Ямбол) пък и в момента е "Ямболгаз" - като напомняне за името на основния спонсор "Овергаз".
Във волейбола не са по-назад с материала. Там клубовете
също се натискат кой да се обвърже с по-мощен спонсор
и нищо не може да ги спре. От няколко години отборите на ЦСКА вече са "Роял Кейк" - на името на фабриката за кексове и сладкиши. И досега спортните коментатори не могат да се разберат къде точно пада ударението на това прословуто "Роял". Вечният враг на "червените" - "Левски" - пък е обвързан със строителната фирма "Сиконко" на инж. Данчо Лазаров. Пернишкият волейболен тим е "Ладимекс", каквото име носи и клубът по вдигане на тежести в града, за който се състезава олимпийският шампион Гълъбин Боевски.
На този пъстър фон от наименования футболът изглежда далеч по-консервативен. Макар там да има много по-мощни спонсори, отборите запазват традиционните си имена. Обяснението е пак в рекламата. Всяка фирма дава пари именно за да популяризира отборът нейната продукция. Футболът у нас разполага с много повече телевизионно време, което означава и по-голяма възможност за реклама. Достатъчно е на фланелките да е изписана фирмата, която е финансов благодетел или собственик на клуба, за да запомнят хората. Не така стоят нещата в другите спортове, което и кара спомоществователите да настояват за промяна на имената. По този начин дори и само при изброяване на резултати от мачовете в медиите фирмата ще бъде назована.
Разбира се, и във футбола има изключения
Шампионът на България за 1998 и 1999 година се казва "Литекс". Тимът, който през 1994 г. се казваше "ЛЕКС" - на името на рухналата вече пирамида, бе наречен "Литекс" от новия си собственик - ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев, бивш състезател по борба. След титлите благодетелят на отбора обаче махна името на фирмата си и нарече тима "Ловеч" под претекст, че в сегашния си вид той само може да прави отрицателен имидж на фирмата. Когато отново получи амбиции за шампионската титла, се очаква "Литекс" пак да излезе на преден план. Въпреки това името на фирмата носят отборът по борба "Славия Литекс", в който са повечето национали, както и тим по мотокрос.
И в други индивидуални спортове има подобни примери. Като например боксовите отбори "Левски-Лучано" (веднага се сещате за сметановите торти, правени от фирмата на президента на боксовата федерация Васил Иванов-Лучано) или "ЦСКА Лозенец-Консулт".
Но колкото и находчива да е практиката отборите да се кръщават на добрия "чичко-паричко", тя съвсем не е български патент. Имената на тимовете в Испания, Италия, Гърция, Турция, Франция и Германия се сменят толкова често, че дори статистиците не могат да ги впишат в бумагите си.
Единствената разлика е в това, че фирмите не са с регионално, а със световно значение - "Киндер", "Бенетон", "Телеком Италия", "ОТЕ", "Юлкер" и т. н. Става въпрос и за десетки пъти повече пари. И ако у нас компромисът отборът да се казва "Кондом" струва стотина хиляди лева, то на Запад излиза доста скъпо - няколко милиона долара. И въпреки цялата нелепост на ситуацията едва ли може да сме съдници на тези, които дават името си под наем. Щом това е единственият начин отборът да съществува, значи той е и най-правилният.
Виж, публиката не може да бъде подмамена. Никога на мачове не може да се чуят скандирания от сорта "Сиконко!", "Роял Кейк!" или "Куул Кондомс!". В случая си остават валидни вечните "Левски" и ЦСКА, което все пак напомня, че с каквито и имена да се кичат клубовете, това е само временно.
|
|
|
|