Питаш ме, братовчед, защо не съм се обаждал... Черногледство ме беше налегнало, братовчед, в депресия бях изпаднал! Абе тия наши журналисти милост нямат ли? Все в задния двор се ровят, както мъдро ги гълчеше навремето др. Живков, хващаше ги за ушите и ги закарваше в предния двор, където само птички и пионерчета пеят: "Небето като от коприна, това е нашата родина!"

Не мисли, че изпитвам носталгия по др. Живков, братовчед. Командира да не е по-лош? Я какви успехи отчете: валутен борд, разтворени архиви, обезщетени собственици на одържавени имоти, програма "Красива България"! А коридора, дето прокара в небето наше от коприна? За "Бъдеще на България" нищо не каза, защото то е фондация, бе, братовчед. Но здравеопазването не е! И Шенген също! Шенген, Шенген ти пак блестиш, ама нашите журналисти го не виждат. Че и мене, каления в борбите за приватизация воин, подведоха. Надпреварваха се да пишат: Мургав сънародник откраднал 20 лева и по бързата процедура изпратен за година в пандиза! Заподозрян за убийство остана в ареста цели 72 часа! Изнасилвачи задържани за 24 часа!

Всеки ден, братовчед, тая журналистическа сган навираше в очите ми ровещи се по кофите за боклук пенсионери, мръзнещи и гладуващи деца, и какво ли още не! От време на време нещо по-оптимистично звънваше, от рода на "освободени срещу гаранция наркотрафиканти", но веднага контрираха с обеднен уран, че и с плутоний. А лудата крава? Що кюфтета съм изял, братовчед! Чувал си какви са цените при нас, нали? И аз - лапай, Рапончо, мръвки, че сутрин пестиш от банички!

Такава депресия ме налегна, братовчед, че мислех да се гръмна. Тия продажни журналисти само в задния двор се ровят и не виждат главното, както би казал др. Живков. Но Командира ме измъкна от депресията. Отвори ми очите и видях туй, що вий, глупци, не знайте - позор ли е или слава! Какъв календар подреди, а?! Господ здраве да му дава и, което е по-важно, още един мандат. Виж само как озари с ярка светлина изминатия кажи-речи четиригодишен път. Право в очите на народа я хвърли, така че, колкото и да се взира човек, ни престъпност вижда, ни ровещи в кофите за боклук пенсионери, ни мръзнещи хора, ни обеднен уран, ни луда крава. Те щели да останат за следващия му мандат.

Закачих си Календара на стената, братовчед, и погледът ми не слиза от него! Това, което в моментите на депресия звучеше в ушите ми като детски плач и пенсионерски вопли, се оказа победен вик, що се носи от урва на урва и от век на век! Че и от милениум на милениум! Как да не изпадне човек в умилениум. Затова, братовчед, смятам да се обърна към моите съотечественици с думите:

Хора, не купувайте какви и да е вестници! Гледайте национално-правителствената телевизия, препрочитайте Календара на Командира и хич и не мислете как ще си платите парното!

Умно, нали?