"Любовта, която в живота заема само едно малко ъгълче, в театъра заема цялата сцена", казва скептичният фрацузин Жюл Ренар - голям играч в театъра на афоризмите... Прав е, но не е прав да роптае. Голяма грешка е да мислим, че театърът е някакъв вид живот; театърът е само калейдоскоп на нашите сънища и кошмари. В тия сънища любовта е единствена реалност, а пируетите на душите - единствен танц, който си струва коментара.

Затова и този успешен спектакъл - "Бая си на бълхите" от Боян Папазов (реж. Крикор Азарян), е за любов. Любов не в обикновения смисъл на думата, а любов, спасяваща от разпад разнищения човешки животец.

Премиерата в театър "Българска армия" миналата седмица се посрещна почти еднозначно - от умерен оптимизъм до пълен възторг. Не е класическа драма, а мозайка от монолози, които при слаба режисура и игра биха се превърнали в подигравка с хубавия текст на Папазов. Но Крикор Азарян е вложил достатъчно мощна амбиция, а Васил Михайлов (Аврам), Деян Донков (Лазар), Меглена Караламбова (Спасия), Камен Донев (Зарко), Стефания Колева (Линда) и Кристина Янева (Беба Лебеда) дават най-доброто от себе си.

Сюжетът е нарочно елементарен - става дума за скрито имане, което Аврам е открил с други чобанчета. И за да не го стигне прокобата, е затрил братчето си Божан. Живее си върху сандъка с парите и бая политически и екзистенциални води се оттичат по чворестата му глава. Накрая внукът на Авро - Зарко, граби и затрива дядо си.

Както в "Хамлет", така и в "Бая си на бълхите" има дух - таласъмчето Божан. Прелестен е диалектът на таласъмчето, прелестни са и влезлите в битов коловоз диалози между таласъмчето и Аврам. "Кат додеш туканкана, ще видиш, че няма да спи туй имане!", реди таласъмчето и се премята над главата на Аврам. А той му отвръща: "Ей, сичкото ти - хамси-балък! Да си някой солиден таласъм, пък то - хамси-балък таласъмец! Голям аман и кафа сиктимини!"

Това е хуморът. Няма екшън кой и как ще вземе парите. Има само екшън на души, при това не какви да е, а подбрана извадка. Целият век и всичките пороци е вплел Папазов в текста, а актьорите, личи, се радват на подарените им минимоноспектакли, както се радва оркестрант на солоизява.

Кусур е, че на моменти вместо кодирани морални послания се излъчва декларативно-църковна религиозност. Но то е дреболия. А спектакълът е силен, наистина.



Стефания Колева (Линда) показва не само сексапил, но и прави силна роля в "Бая си на бълхите" от Боян Папазов в "Армията".

СНИМКА: АРХИВ "СЕГА" (Снимката е в БТА-ФОТО!!!!!!!!!!)