Дощя ми се да участвам в третомартенска операция, чрез която да изоблича човешките пороци, но така че някак аз да изпъкна светъл и благороден.

Мартеници не съм подарявал, макар че получих доста. Сетих се за една от легендите за мартеницата - как на белия гълъб му се одраскала плътта и кръвта му покапала...

Кръв! - обагри се решението в главата ми. Ще даря кръв, а от това по-благородна операция - здраве му кажи!

На фона на дивата жестокост, с която ония хлапета умъртвили порно-работодателя си... Той се възползвал цинично от материалното положение и младежката им наивност, в тях пък се събудил звярът. Кръвта на стария мръсник и кръводарителят Тихонов... Целият в бяло, покапан от санитарна небрежност - мартеница на благородството - така се виждах в минутите на светъл порив.

Отидох в Националния център по хематология и трансфузиология, а в двора видях това, което и очаквах - групички млади цигани, общо тридесетина, пушат цигари и гледат нахално. Това са дилъри на кръв, която по принцип се дарява безвъзмездно - има някаква врътка, но няма време да се задълбочавам; важен е контрапунктът на светлия ми образ.

- Е, как е? - питам ги аз изобличително. - Върви ли далаверата, точите ли кръвта на нуждаещите се?

- Точим нашата кръв, Тихонов!

- Би трябвало да го правите безкористно като мен, не бива дори да се срещате с близките на приемника! Направи добро и го хвърли в морето: българска народна поговорка.

- Даваме кръв безвъзмездно, а хората са ни благодарни, Тихонов, затова ни подаряват разни работи, от които бездруго се нуждаем...

Все пак смущаваща е тази кръвна картина - мислех си в коридора на НЦХТ - от всеки десет донори един е българин.

Хвърлях по някой поглед към лицата на дарителите и попълвах разтревожен анкетния лист: Имали ли сте рисково поведение, излагащо ви на опасност от заразяване със СПИН? Инжектирали ли сте си някога наркотици? На всяка маса имаше формуляр-образец с попълнени за сравнение правилни отговори. Казвали ли са ви някога, че не сте подходящ за кръводарител? Имали ли сте скоро немотивирана температура? Тази анкета е истински шантаж. При мен за щастие моралът заема едно от челните места в ценностната ми класация. Но тези черни донори с тъмните им страсти... Наистина ли трансфузиолозите разчитат на разумното им поведение?

- Каква сте кръвна група? - смигна ми сестрата.

- Надявах се да науча от вас - подадох си пръста.

- А група сте! - обзаложи се тя и ме убоде. Тестът показа, че печели: - Дайте сега пет лева!

- С циганите пробвахте ли тази игра? - подадох й сърдито банкнотата. - Нисичко ми е кръвното и всеки момент мога да се откажа!

- Не си ли говорехме за светли пориви? - сряза ме тя и забучи иглата. Кръвта ми тръгна тържествено по пътя към банката.

Циганинът на съседното легло направи някакъв номер и съсири кръвта по маркучето, така че му се размина с петдесетина грама.

- Вчера дойдоха "Море от любов" и на мен кръвта ми закипя! - призна сестрата. - Поне от пет човека чакам предложение...

Напълних банката и кантарът изпиука, но сестрата явно искаше да компенсира загубата и се направи на разсеяна.

- Няма ли да ме освободите? - помолих се аз.

- Не точно сега. Отидоха другаде, така и не разбрахме коя е героинята. Ще видим по телевизията - посочи тя още един от многобройните си пороци.

След малко се изправих несигурно, зави ми се свят и за кратко изгубих картина, но изпих две кафета, изядох два шоколада и благополучно се завърнах към обичайното си високохуманнно ежедневие.