"Безсъние мъчи 2 млн. българи" - търка очите "Стандарт" и си блъска главата в тъмното. Някои хора пък ги мъчи безсъние денем или вървят и спят.

Жълтият депутат Алеко Кюркчиев сън не го лови, че времето му изтича и още не може да прокара един закон, дето си го е харесал в Америка: "Закон да ме пази от омаскаряване" ("24 часа"). Човекът иска да си се маскари сам (тъй както никой друг не умее), пък после - отричай до дупка и карай напред. "Стандарт" написал нещо, Кюркчиев отива при "24 часа", казва, че това не е вярно, и даже не уточнява какво опровергава. И не става ясно това маскарлък ли е или просто замазване...

А на съседната страница - за да е пъстро, а не замацано, - Божидар Димитров зове: "Улиците да се кръщават на цветя", разсъждава общинарски историкът, като на своята позиция противопоставя безименните улици и площад "Рейгън". Но нищо не пречи един ден да стъпим на улица "Божидар Димитров" или дори да си вземем такси от местостоянка "Алеко Кюркчиев". Макар че трудно е да се бори конкуренцията - площад "Хелзинки" например е всичко на всичко 10 квадрата павета... Ама като не се маскари много човек, може и паметник да му въздигнат идущите поколения...

Като например новият паметник на Васил Левски в Босилеград - официалното откриване минава и през първа страница на "Труд". А току до главата на Апостола е постаментът на рубриката "Позиция". Там авторката защитава от немарливо отношение "българина Христо Явашев" (макар че той се именува другояче и не говори български): преди да измисли чалъмите с опаковането и портите, Кристо все пак залягал известно време над класическите занятия в софийската Художествена академия, но вместо да се възползват културно-туристически от натюрмортите и портретите му, отговорните маскари ги криели. Затова има да сънуваме ония 254 милиона долара, дето влезли през Кристовите "Порти" в Ню Йорк.