Като чу за премиерския Календар на добрите събития, Петров също си отвори календарче.

И добрите събития не закъсняха. Най-напред фалира оня кожодер, неговият работодател, а в бюрото за безработни ощастливиха Петров и с новината, че ще получава ей така, за нищо, по цели $ 30 на месец.

Третата добра новина дойде, когато Софиянски поскъпна трамвайните билети и сега всички се ръсят по 10 стотинки отгоре - пък Петров си седи напълно безплатно вкъщи! Лошото е само, че плод-зеленчукът, в който работи жена му, още не е фалирал, та и тя купува билети по новите цени. Освен това госпожата е с изсипана херния от прехвърлянето на щайгите, а синът му плаче за зъболекар. Но пък зъбите на Петров си капят на аванта, без платена намеса откъм здравеопазването!

По-нататъшните добри новини също ги биваше: първом му откраднаха трабанта и го отърваха от разходите по него. При тия икономии Петров хич не се изплаши от двойното поскъпване на водата, още повече че се отказа и от кабелната телевизия. Колкото до парното, той отдавна си го е изключил, така че сега само се наслаждава на паниката на останалите. Неприятното е само, че радиаторът в апартамента над него гръмна и потопът съсипа хола на Петров.

Междувременно по некабелната телевизия съобщиха още една добра новина: след големия събор на Рожен още си стоели неприбрани сума ти кубици дървен материал, от който сега не се интересувал никой. И на Петров му хрумна една щастлива идея. Позовавайки се на хубавия български обичай, че всеки може да гостува на именяка без нарочна покана, навръх Ивановден той се изтърси пред резиденцията на премиера, а на Йордановден - пред резиденцията на Соколов. Охраната, разбира се, го прогони и от двете места, но пък добрата вест е, че не само не го арестуваха, но даже не го набиха. Сега Петров крои планове да се добере по Петровден до президента Стоянов. Освен че е народен човек, държавният глава му се пада и адаш, та няма начин да не го изслуша. И да му подари ония никому ненужни дъски.

Не по 100, а само по 50 лева да вземе Петров на кубик от тоя дървен материал, и ето му ги в ръчичките 100 000 левчета суха пара! И тогава: дръж се, земьо, Петров се задава! И жената ще оперира, и зъбите на сина ще оправи, и абонамента за кабелната ще възобнови, пък може и парното да си пусне... Види ли се с пари, човек е готов на какви ли не авантюри!

А тръгне ли някому на добри новини, край няма. Тия дни например подариха на Петров, ей така, гратис, джобно календарче за 2001 г. и сега всяка вечер той задрасква в него поредния отминал ден, с който все повече се приближава към своя звезден миг. И единствената дилема, която не му дава покой, е: да се опита ли да доживее до именния ден на президента с 30-те долара помощ за безработни? Или да си окачи въжето още сега, та да се отърве веднъж завинаги от добрите събития, на които краят се не вижда...