Един "тих, скромен поет и човек, благонравен, благоугоден и благочестив", съумя да пререди куп политици и престъпници в битката за място по първите страници. Кой е скромнягата, комуто бунтарят Румен Леонидов е посветил в "Труд" психотворчески портрет? Кой е този потаен титан, чиито тихи стъпчици по радиокоридорите тъй гръмогласно отекнаха във всички медии? Иван Бориславов, разбира се - Той е!

"Той е!" - отсече великолепната седморка от медийния съвет. И над главицата поетова замъждука отражение от ореола на Св. Димитър Коруджиев-Синий. Цялото писателско звено в НеСеРеТето вложи в Бориславов "голям кредит" - по банкерския израз на поетесата Радинска. Пък Александър Томов наблегна на журналистическия професионализъм на новия капитан на БНР ето така: "Той добре си е гледал работата 30 години. Има над 1000 интервюта, само с мене са над 10!"

Пред "Demokratsia" не минават тия номерца с професионализма: "Крайно време е някои лица (тук се визира май Георги Лозанов) и групи да спрат зад това смокиново листо да крият близостта си с тайните служби"! Те ти, Гого, Смокиновден...

Смокинов лист, на чийто фон са навинтени главичките на всичките деветима от медийния съвет, публикува (повторно) "24 часа" с призива: "Кастрирайте този орган - 2". Хубав апел, само дето ще окаже точно толкова въздействие върху положението, колкото и непрекъснатите викове "Оставка" под прозорците на един или друг министър. А защо винаги е така, ни отваря очите един стих от самия Иван Бориславов: "И така до днес блуждаем призрачно в мъглата,/ омотани в паяжините на океана./ И по навик козируваме на капитана."

Или както го е казал Леонидов: "Третото качество отново предпочете Трето качество. Наистина на фона на този Иванчо (Бориславов - б. р.) премиерът Иван си е отвсякъде Първо." Иванчо, Иванчо, наш Капитанчо!...