Държавните служители вече си имат и регистър. Той е създаден с Наредба N1 за Регистъра на държавните служители, обнародвана в ДВ, бр.9/2001г. Наредбата е издадена от министъра на държавната администрация по чл.129 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и влиза в сила от 15 февруари 2001 г. Изпълнението е възложено на Държавната административна комисия.

Какво представлява регистърът? Регистърът се поддържа като единна електронна база данни. В него се вписват данни за държавните служители, назначени по реда на ЗДСл. Тези данни са точно определени в чл.4 от наредбата и включват: година на раждане, образование, специалност и друга квалификация, дата на назначаването, заемана по служебното правоотношение длъжност, присъдени ранг, дата и основание за прекратяване на служебното правоотношение и други, все свързани със служебното правоотношение. Промяната на подлежащите на вписване данни също се отбелязва в регистъра.

Как се вписват данните? За всеки държавен служител данните се вписват под индивидуален номер, който се състои от число, определено от Държавната административна комисия за всяка административна структура, и друго число, съответстващо на поредността на вписването в регистъра на обстоятелствата за държавния служител в съответната административна структура. В срок от 7 дни непосредствено след издаване на акт за назначаване или акт, чрез който се променят данните подлежащи на вписване в регистъра, органът по назначаването изпраща на Държавната административна комисия справка по образец, утвърден от председателя на комисията. Тези справки могат да са и на електронен носител. Срокът за съхранението им в комисията е 5 години. А в срок от три дни от получаването данните се вписват в регистъра.

Наредбата допуска също справката да се подготвя и изпраща не от органа по назначаването, а от упълномощено от него служебно лице. Очевидно е, че тази практика ще бъде възприета в администрациите.

Кой може да ползва информация от регистъра? На първо място като потребител в наредбата е записан Министерският съвет. Той може да ползва информация от регистъра "за формиране и провеждане на държавната политика в областта на държавната администрация". Не е ясно обаче точно се разбира под Министерски съвет - дали отделните министри или всичките заедно, или определено длъжностно лице от името на Министерския съвет. Втори потребител е Държавната административна комисия, понеже упражнява контрол за спазването на статута на държавния служител.

Право на достъп до информация имат и органите по назначаването, като наредбата свързва това право с неопределено каква "необходимост" и с подаване на писмено заявление до комисията. Дали ще получат информацията или не, т.е. дали действително има "необходимост" или не, ще преценява Държавната административна комисия.

На последно по ред място право на информация имат и държавните служители. Те трябва да подадат писмено заявление до комисията с искане за справка или извлечение от отнасящата се до тях информация, т.е. за лична информация. В тридневен срок от момента на получаване на искането тази информация трябва да им се предостави.

И накрая нещо важно. Според чл.13 от наредбата използването, разкриването, разпространяването, прехвърлянето и унищожаването на вписани в регистъра данни за определен държавен служител не се допуска без неговото предварително писмено съгласие.