Обсъжданите от парламента промени в Кодекса на труда предвиждат и изменение на чл.328, ал.1, т. 10 КТ. Според този текст работодателят може да прекрати трудовия договор с работник или служител "при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, старши научни сътрудници и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст".

Според стария чл.328, ал.1, т.10 КТ работодателят по своя инициатива можеше да прекрати трудовия договор с предизвестие при придобиване право на пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от 3 г. след навършване на възрастта за съответната категория труд, за доценти и старши научни сътрудници - не по-рано от 63-годишна възраст, а за професори, старши научни сътрудници I степен и доктори на науките - не по-рано от 68-годишна възраст, независимо от пола им.

Сравнението между старата и новата редакции на т.10, показва, че новата е по-опростена и въвежда нови моменти.

Уеднаквена е терминологията на КТ с тази на КЗОО. Става дума вече за прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за "осигурителен стаж и възраст". Щом като работникът/служителят е придобил право на пенсия по чл.68 КЗОО, работодателят има право да прекрати трудовия договор.

На второ място, работодателят вече не е длъжен да изчаква 3 г. от момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да може да прекрати трудовия договор. А промяната ни дава основание да мислим, че след влизане на закона в сила много работодатели ще прекратят трудовите договори с лицата, които са придобили право на пенсия. Дали ще има и какви ще бъдат последиците за пенсионната система е отделен въпрос.

Изключение от правилото е направено за хабилитираните научни работници - за да бъдат освободени по инициатива на работодателя поради придобито право на пенсия, те трябва да са навършили и 65-годишна възраст. Възрастта е еднаква за всички посочени в т.10 хабилитирани научни работници (професори, доценти, старши научни сътрудници 1-ра и 2-ра степен и доктори на науките).

Вероятно законодателят е установил по-висока възрастова граница за тези лица, воден от идеята за пълноценната им реализация и натрупания им опит в областта на научната и преподавателска практика.

И все пак разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ не задължава работодателя да освободи работници или служители, придобили право на пенсия, включително и хабилитираните научни работници на посочената в закона възраст. Казано по друг начин - уволнението на това основание се извършва по преценка на работодателя. А той я прави на базата на професионалните качества на съответния работник или служител, степента на неговата работоспособност, полезността на извършваната от него работа.

Тогава защо е нужно новото основание за освобождаване от работа? И кое е истинското основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.10 КТ - дали придобитото право на пенсия, т.е. достигането на определена възраст и години осигурителен стаж, или предполагаемите вследствие придобиването на право на пенсия загуба на работоспособност или некачествено изпълнение на задълженията? По наше мнение - второто. Тогава обаче текстът трябваше да се формулира приблизително така - поради придобито право на пенсия, ако то е довело до загуба на работоспособност и некачествено изпълнение на задълженията. Какъв е смисълът това предположение да се формулира по сегашния начин, след като в други текстове се дават други възможности за прекратяване на трудовото правоотношение, например липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на работата (чл.328, ал.1, т.6 КТ)?

Според нас освобождаването заради придобито право на пенсия няма място в чл.328 КТ. То поставя гражданите в неравно положение спрямо закона, основано на придобит обществен статус, и едва ли е издържано от гледна точка на изискването на Конституцията за равенство пред закона, както и на новата редакция на чл.8, ал.3 КТ насочен срещу пряката и непряка дискриминация.