|
Израел Магрисо, София
В текстове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - чл. 280 - чл. 292, е уредена материята, касаеща договора за поръчка, относим към конкретния случай. С договора за поръчка едно лице-довереник се задължава да извърши за сметка на друго лице-доверител възложените му от последния действия. Този договор касае единствено извършването на правни действия (продажба на недвижим имот, сключване на договор за заем и др.) за разлика от договора за изработка, уреден от същия закон. При него предмет на договарянето е предоставянето на някакъв резултат (написването на статия, нарисуването на картина и др.) Поръчката се смята за сключена от момента, в който довереникът се съгласи да извърши възложените му правни действия. Не е задължително при сключването на този договор да се спазва някаква определена форма, може да бъде сключен писмено или устно. Когато обаче поръчката е дадена за придобиване на вещни права (каквито са право на собственост, право на строеж и др.) върху недвижими имоти, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
За действията, които ще бъдат извършени, се дължи възнаграждение, само ако това е уговорено изрично в договора.
Има действия, които не могат да бъдат възлагани
и в този смисъл да бъдат предмет на договора за поръчка. В някои случаи е налице законова забрана за това (ЗЗД забранява както пряко, така и чрез договор за поръчка съдиите и адвокатите да купуват например имотите, които са били предмет на дела, по които те са участвали), а в други невъзможността произтича от самия характер на действието (да бъде осиновено дете, да бъде сключен брак). При този договор лицето, което извършва поръчката, трябва да извърши възложеното му действие лично. Последният може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди. В тези случаи изпълнителят на правните действия трябва да извести незабавно поръчителя за заместването.
Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин, т.е. да положи такива усилия, каквито полага човек, който винаги точно изпълнява задълженията си и да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката. Той може да се отклони от поръчаното, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не му е било възможно да поиска съгласието на последния. След като изпълни възложените му действия довереникът е длъжен да уведоми за това доверителя. Също така той е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката (отчитане на сделката).
При договорът за поръчка законът е вменил и на доверителя определени задължения. Така той е длъжен при поискване
да достави на изпълнителя средствата,
които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката, а в случаите, когато е уговорено възнаграждение, да му заплати и него.
Освен обичайния начин за прекратяване на договора за поръчка, а именно изпълнението й, ЗЗД е предвидил и други хипотези.
Договорът за поръчка, като всеки друг договор, може да се прекрати и по взаимно съгласие на страните или когато изпълнението на поръчката стане невъзможно след сключването на договора.
Договорът за поръчка се основава на доверието между страните и затова загуби ли се това доверие поръчката може да бъде оттеглена от лицето, което възлага правните действия. За това обстоятелство обаче довереникът следва да бъде уведомен.
Същият също може
едностранно да прекрати договора за поръчка
Това става като той се откаже от поръчката. Този отказ следва да е основателен и своевременен. В противен случай ще трябва да заплати (обезщети) на доверителя причинените му вреди.
Както се спомена, договорът за поръчка е договор на доверие и затова се прекратява, ако умре доверителят или довереникът. Същите последици ще настъпят и ако единият от двамата бъде поставен под запрещение.