Седем години след премиерата си "Убийци по рождение" е вече канонизиран. Филмът излезе на видео у нас кажи-речи навреме, но сега е премиерата му на DVD, което си е достатъчно събитие.

"Убийци по рождение" е сред онези брилянтни филми на Оливър Стоун, свити срамежливо между купищата американски президенти ("Никсън", "Джей Еф Кей") и виетнамски войни ("Взвод", "Роден на 4-ти юли", "Небе и земя"). Отгоре на всичко сценарият на този е подписан от Куентин Тарантино в най-добрите му състезателни години между "Глутница кучета" и "Криминале".

Уди Харълсън, с бръсната глава, и Джулиет Луис играят Мики и Малъри Нокс, Бони и Клайд на 90-те - две жертви на обществото, решили да обърнат палачинката и да убият 52-ма души без капка скрупули. Това е половината филм. Другата половина е как медиите правят от дуета серийни убийци суперзвезди. На екрана се мяркат и Томи Лий Джоунс, Робърт Дауни джуниър, Том Сайзмор. Всички те обаче са като герои от "Картуун Нетуърк", повлечени от френетичната, маниакална и свръхагресивна визия на "Убийци по рождение". Филмът на Стоун е онова, което няколко години по-късно ще нарекат "режисура в стил MTV". Ултраенергично действие, пълно отсъствие на мярка, изобилстващо насилие, черно-бели втори планове с философски и идеологически внушения, ефектно издевателство над ушите и очите на зрителя, скандален ореол. Абсолютна класика.