Ян Джу срещнал Лаодзъ и го попитал:

- Може ли да се сравни с мъдър цар човек, който е съобразителен и решителен, прозорлив и далновиден, човек, който неуморно изучава Дао (Пътя)?

- Ако се сравнява с мъдър - отвърнал Лаодзъ, - такъв човек би приличал на забързан и объркан дребен слуга, който вътрешно трепери и напразно изморява тялото си. Защото казват: "Красотата на тигъра и пантерата е примамка за ловците"; "Маймуната държат вързана заради ловкостта й, а кучето - заради умението му да ловува и да преследва дивеча". Нима такъв може да се сравнява с мъдър цар?

- Позволете да попитам как управлява мъдрият цар - задал нов въпрос Ян Джу с променен израз на лицето.

- Когато управлявал мъдър цар, успехите му се простирали по цялата Поднебесна, а не са изглеждали като негови лични; преобразованията са стигали до всекиго, а народът не е търсел опора в царя; никой не е изричал името му и всеки е бил щастлив и се е радвал по своему. Самият цар пък е бил в неизмеримото и е странствал в небитието.