|
"Маниакалните улични проповедници" по принцип са група, олицетворяваща "колежанския бунт" и известна със социално и политическите ангажираните си текстове. След разпадането на "Върв" те май останаха единствената такава в брит-попа. Проблемът е, че новият им албум "Know Your Enemy" не е добър колкото "Ubran Hymns" (финалният шедьовър на "Върв"). Не е дори "This Is My Truth...", макар в по-голямата си част да звучи като него. Просто тези мелодии вече сме ги слушали. Опасното усещане за шлагерност, което преследва като сянка всичко, носещо етикета брит-поп, е настигнало и "Маник". Текстовете им все още са фантастични, но музиката е прекалено мелодична и лирична, потънала до ушите в рутина. Безвъзвратно отминали са времената, когато "Маник" правеха дуети с Трейси Лордс и Кайли Миноуг. Днес те пишат песни като "Baby Elian" (за прословутото кубинче в САЩ) и представят новия си албум пред Кастро, защото в Куба още бил жив "комунистическият идеал" (по думите на басиста-вокалист Ники Уайър). Въпреки че в албума "Know Your Enemy" има няколко страхотни песни като "Found That Soul", "Intravenous Agnostic" и "Epicentre", това си е обикновен албум за слушане като фон на други занимания. "Маник" просто проповядват една и съща песен твърде дълго и тя започна да става леко досадна.