В началото на XXI век, в ерата на Напстер и електрониката, евродиското не само още мърда, ами и се подава от гроба поне веднъж годишно. Да бяха само "Айфел 65", иди-дойди. Но "Модърн Токинг" и "Бед Бойс Блу" да издават нови албуми, е светотатство.

Дитер Болен и Томас Андерс се събраха отново преди две години, за да пожънат неочакван успех с леко ремиксирани, фризирани и напудрени версии на нафталинясалите си хитове от 80-те. Последва албума с нови песни "Alone", а преди броени дни дуетът изстреля на пазара и най-новия си продукт "America".

Звученето му не се различава по нищо от "Chery Chery Lady" и "You're My Heart, You're My Soul", записани преди петнайсетина години. (Първата от тях дори стана обект на кавър от страна на Братя Аргирови). Същите досадни шлагерни мелодии, същите пискливи припеви. Това важи с особена сила за откриващото "Win The Race" и "Sms To My Heart", чийто текст конкурира българските чалги за мерцедеси и мобифони по своята неповторима безсмисленост. В баладата "Maria" "Модърн Токинг" са се опитали да вкарат модните латино-мотиви, но от германец Рики Мартин не става.

Като цяло албумът е по мярката на известните с лошия си музикален вкус германци и други северноевропейци, както и на на хора, страдащи безвъзвратно по 80-те.