|
Пол Верховен режисира обикновено вторите - "Робокоп", "Звездни рейнджъри". "Първичен инстинкт" също може да мине към тях, ако причислим голата Шарън Стоун към визуалните ефекти.
И последната му лента "Човек без сянка" е от втората група. Хората са си платили 100 милиона долара за бюджет и са ги използвали рационално - никакви хонорари на големи звезди ала Том Круз и Леонардо ди Каприо (Кевин Бейкън и Елизабет Шу - малко, но от сърце). Както се казва - всичко за фронта, всичко за победата на компютърната графика. В "Човек без сянка" има незабравими кадри като този, в който Бейкън наплисква с вода невидимото си лице и тя се разплисква по несъществуващия човешки калъп. Или като материализищата се маймуна - първият успешен опит да направят живо същество невидимо и после да го върнат в обозримия свят.
Колкото до сценария на "Човек без сянка", той е съвсем фриволна адаптация по класическия роман "Невидимият" на Хърбърт Уелс. И децата знаят, че основната далавера да си невидим е да се намъкнеш в дамската съблекалня и да зяпаш безнаказано женски прелести. Кевин Бейкън се възползва от това, но не спира дотам. Гениалният учен е по природа антисоциален тип и когато Шу го зарязва заради друг колега от екипа, той решава хем да пробва невидимостта, хем да й отмъсти. Списъкът със злодеянията му набъбва застрашително и филмът заприличва на хорър. Такъв остава чак до финала, където Верховен бая се е объркал и камерата хвърчи от безсмислено на по-безсмислено събитие. Но ефектите си струват.