|
Още на няколко километра от Ботевград десетина граждани причакваха кортежа на Симеон на шосето с лалета в ръце. Той мина оттам, обра първите цветове народна любов и пристигна пред черквата в града. Там чакаха поне 500 души, десетки камери, фотоапарати и репортерски касетофони. Сред тях обаче липсваха камера на националната телевизия и репортер на БТА.
Царят отказа да разговаря с журналисти с обяснението "Дошъл съм да се черкувам". Симеон решил да почете именно Ботевград, защото отдавна имал покана от архиерейското настоятелство в града.
Представител на настоятелството в лицето на отец Георги Божков се разплака, докато Симеон си пробиваше път към черквата в тесния й двор. "Човек като отеца трудно плаче", коментираха местните хора. На всяка крачка те дърпаха царя и жена му, честитяха им празника, желаеха им здраве, целуваха кой каквото свари - ръце, лица, молеха ги да пипат децата им за благословия, подаряваха китки, бършеха сълзи. Останалите по-назад викаха името на царя, "Ние сме със вас" и пееха "Край Босфора шум се вдига". Постоянно се чуваше "Ето го", "Пипнах го" и "Видях го целия".
Симеон се стараеше да обърне внимание на всеки и се спираше на всяка крачка. Какафонията стана пълна, след като се намеси и общинският духов оркестър с "Шуми Марица". Учителка по физика от местната гимназия с пита в ръка с ожесточен фалцет гонеше оператори и фотографи, а по едно време дори се скара на попаднал в полезрението й полицай да се мръдне, защото не виждала царското семейство. Докато
ботевградчани мачкаха в прегръдките си Симеон,
9-годишната Цецка Христова на три пъти се опита да го поздрави от името на града от импровизирана трибуна, снабдена с уредба, но никой не й обърна внимание. Детето се разсърди, че царят не го гледа. Накрая то все пак си каза думичките, подари букет "със събраната обич на града", сложи по един върбов венец на двете царски глави, а Симеон го целуна въодушевено.
После почна литургията. От въздуха в претъпканата черква буквално капеше пот, а повечето дошли така и не успяха да влязат и близо 1 час се блъскаха из двора. Симеон прочете част от Евангелието и се вслуша в службата. Просяците се възползваха от тарапаната отвън и обиколиха тълпата. Зам. кметът на града д-р Мариус Цаков се похвали, че за да видят Симеон, болни от местната болница поискали да ги изпишат предсрочно. Учителка пък обясни, че много студенти са си дошли от София и Пловдив със същата цел.
След службата семейството излезе в двора. Докато царят си проправяше път към трибуната, в двора започна да се оформя меле. Както обикновено Симеон благодари за оказаното внимание и подкрепа. "Вашата любов и доверие ми дават сила в начинанието, което всички заедно сме решили да предприемем. Нека гледаме напред и заедно да работим за България, която заслужава повече. Народът ни е качествен и здрав. Да не гледаме само назад, да забравим. Всички сме българи и това ни обединява. Нека всички да си подадат ръка и да помислят какво могат да си простят. С това можем да постигнем много повече, защото това е положителна енергия. България е една, тя е наша и има място за всички. Това е България, която бих искал да видя в най-скоро време", каза царят на хората от Ботевград.
След словото Симеон тръгна да излиза, а в дворчето настана неописуема блъсканица. От люшкащата се компактна маса излизаха въздишки, "олеле" и "извадиха ми въздуха".
Жена припадна и "Бърза помощ" я отведе.
Родители се опитваха да предпазят малките си деца от чуждите стомаси, ребра, ръце и крака. Същата истерия последва Симеон, който, спъван от тела, бавно прекоси центъра, събирайки очите на насядалите по кафенетата.
"Здрасти, как си?", "А, добре, дойдох да видя малко цар", се поздравяваха хората по улиците. "Гледай, гледай, ще ни дават по телевизията", сочеха камерите сеирджиите. "Царю, до 17 юни", провикна се жена от пейка на площада. "Що пак ли ще идва?", попита я кибик до нея. "Изборите са тогава", обясни монархистката. "Първо да го видим какво представлява", поряза я мъж. Тълпата изпрати Симеон до общината, където го посрещнаха кметът, заместниците му, попове и монахини. Народът долу викаше "Симеон" под звуците на дунавските хора на духовия оркестър. Кметът Цветолюб Савов разказа на царя историята на града и черквата. Всички дружно бършеха пот и си разменяха любезности.
"И Живков така сме посрещали, и Костов, и Стоянов.
Все е имало много хора", народопсихологически се изказа учителка по български, докато чакаше Симеон да мине по площада. "Явно за всеки си има посрещачи, но тук поне не сме под строй. При Живков изкарваха учениците, военните, а сега хората спонтанно излязоха, никой не ги е викал", отбеляза жената. Старото поколение си спомня царското семейство, разказва на младите, показва снимки. За сина ми Симеон се е превърнал в легенда, заключи тя.
След като се снима с общинарите, даде автограф на полицай от охраната на кметството, получи последната порция народна любов по пътя от общината до джипа си, царят тръгна за София. За да участва в учредяването на Националното движение Симеон Втори. Въпреки изтощителната мощ на народната любов, на тръгване царят беше очевидно доволен от ботевградския тест.
|
|