През април 1999 г. в бр. 39 на "Държавен вестник" е обнародвана Наредба N2 за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. През декември 2000 г. състав на Върховния административен съд постанови решение по една от разпоредбите на наредбата, което доби голяма популярност.

Ето накратко някои от основните положения в наредбата. Местата, в които могат да бъдат настанявани обвиняемите и подсъдимите с мярка "задържане под стража" са: 1) следствените арести, които се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, и 2) обособените отделения към затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип. Съответната администрация е длъжна да осигури на задържаните самостоятелно легло, достатъчен приток на дневна светлина, осветление, отопление, условия за лична и санитарна хигиена и т. н. Задължително е също така при разпределението да се настаняват в отделни помещения мъжете от жените, непълнолетните от пълнолетните, българските граждани от чужденците, подсъдимите по едно и също дело (ако прокурорът или съдът са поискали това).

Изрично е отбелязано, че право на контакт с обвиняемите и подсъдимите имат прокурорите, следователите, съдиите, вещите лица и защитниците по делото. Осигурява се и достъп на международни експерти, които притежават такова право по силата на международни договори, ратифицирани от България. Прокурорът или съдията-докладчик могат да разрешат срещи с представители на правозащитни, религиозни и други организации и общности, регистрирани в страната, както и със служители на оперативно-издирвателните служби. Контакти с представители на медиите се допускат единствено с разрешение на съответния прокурор или съдиите-докладчици, но след представяне на писмено съгласие от обвиняемия или подсъдимия. Достъпът се осигурява по правило в рамките на работното време.

По наредбата обвиняемите и подсъдимите имат право да получават и четат вестници, списания и книги. Освен това могат да слушат радио и да гледат телевизия по ред, установен от администрацията. Те могат също така да пишат и изпращат за публикуване в средствата за масово осведомяване свои статии или материали.

Специално внимание е отделено на срещите със защитника. Задържаните имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането. По време на тези срещи обвиняемите и подсъдимите могат да предават или получават писмени материали или инструкции във връзка с делото и тяхното съдържание не подлежи на проверка. Разговорите със защитника не могат да бъдат подслушвани или записвани, а присъствието на служител е допустимо само по искане на защитника.

Така стигаме до най-интересната разпоредба от Наредбата - чл.25, ал.1. Нейната първоначална редакция гласеше, че кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите подлежи на проверка от администрацията. Именно тази разпоредба бе атакувана от представители на Българския хелзинкски комитет. С решение от 22 декември 2000 г. 5-членен състав на ВАС приема жалбата за основателна и отменя чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Съдът е приел, че текстът противоречи на: три от разпоредбите на Конституцията; една от разпоредбите на Закона за адвокатурата; една от разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Изброените нормативни актове се явяват от по-висока степен спрямо наредбата и нейният чл. 25, ал. 1 е отменен.



ТУК КАРЕ--- Недоумение

Според разпоредбата на чл.25, ал.3, която остава в сила обаче писмата от или до задържаните лица, които съдържат сведения във връзка с делото или с друго престъпление, се изпращат на съответния следовател, прокурор или съд. Изключение е кореспонденцията със защитника. Но не е ясно кой ще прецени дали в писмата се съдържат забранените сведения, за да се изпращат до прокурора, следователя или съда, след като кореспонденцията на задържаните лица по правило не подлежи на проверка от страна на администрацията на затворите и следствените арести.