|
Вместо да подкрепи крупните инвеститори, които дават работа на други поддоставчици и малки фирми, с приватизацията държавата набързо се отърва от отговорност. "Навсякъде по света изпълнителната власт направлява икономиката както водачът своя автомобил", образно се изрази Ашиков. Вместо да се създаде работеща пазарна среда, у нас задейства икономиката на групировките, допълни икономистът Димитър Стефанов. Затова предприятията ни са рискови, а крупните чужди инвеститори се броят на пръсти, смятат експертите.
Според тях проблемът ще се реши, ако правителството възстанови системата за финансиране на качествени проекти чрез специален фонд, подобен на закрития преди години Държавен фонд за реконструкция и развитие. Той може да се използва за финансиране на проекти, които косвено развиват бизнеса в определени региони. Тази система може да се съгласува и с Евросъюза, където има яснота за посоката на инвестиционните потоци в различни сфери на икономиката. Ако държавата най-сетне поеме управлението, постепенно ще се формират и ядрата-двигатели на икономиката.
За последните 4 г. приватизацията у нас е "на червено", защото постъпленията от разсрочените плащания все повече намаляват, смята Димитър Стефанов. Плащанията в брой бяха заместени с алтернативни инструменти, които намалиха и приходите в хазната. Така от бюджета са изтекли близо 300 млн. лв., които годишно генерират поне още 2% годишен дефицит, смята икономистът.
Монополът на РМД създаде преференции, които изтласкаха стратегическите инвеститори от приватизацията. Липсата на последващ контрол допълнително утежни плачевното състояние на предприятията. До 1998 г. кандидат-купувачите първо се договаряли с банките как да погасяват дълговете и после приватизирали заводите. Тази практика спря и сега дружествата се купуват на символични цени, без да поемат дълговете, смята Димитър Стефанов. Според него сделките се сключват на тъмно и много от договорите впоследствие се коригират в полза на купувача. Затова икономистът настоява за пълна информация в бъдещата приватизация.