Пол Бийвър, британски военен експерт: Страхувам се, че в модерната война има повече инциденти с приятелски огън, отколкото може да се очаква, защото технологията е такава, че сега е напълно възможно войниците да могат да стрелят добре с оръжието си, да има ефект, да използват артилерията на доста по-голямо разстояние от когато и да било преди. Военната технология се разви много.

Другата причина, разбира се, е, че напоследък е много трудно да се разбере кой е врагът. Това е наистина един много модерен проблем, проблем на XXI век.

Деян Йотов, БНР: Само недобрата комуникация между коалиционните партньорите в Ирак ли е проблемът, който предизвиква смърт от приятелски огън?

ПБ: Мисля също обаче, че причина е и очевидната липса на тренинг у американците. Те са, ако използвам един термин от стария див запад, тригър хепи - предпочитат първо да стрелят, а после да питат. От войната в Залива през 1991 до войната в Ирак през 2003 Обединеното кралство загуби повече войници от приятелски огън на американските ВВС, отколкото от който и да било враг на кралицата. Така че имаме много ясна представа за приятелски огън и този приятелски огън винаги е бил американски.

Войната е мръсно нещо. Американците мислеха, че отиват в Ирак като защитници, които ще бъдат посрещнати като освободители, но попаднаха в наистина опасна обстановка на бунтове, тероризъм от чужденци, недоволни членове на бившата иракска армия. И мисля, че те са искрено уплашени. И би трябвало да са - загубиха повече от 1500 войници, 5000 са тежко ранени, а 3000 войници са толкова сериозно пострадали, че вероятно няма да могат да работят и в цивилния живот, защото са загубили крайници или са тежко пострадали умствено...

ДЙ: Лондонският "Таймс" писа, че много често британските войници са принудени да показват знамето и да викат отдалеч, че са британци, за да бъдат разпознати и да не бъдат обстрелвани от американците...

ПБ: Това е абсолютно вярно и съм го виждал със собствените си очи. Виждал съм също как американци разпознават хора, казват им да продължат и тогава стрелят в тяхната посока! Не защото мислят, че са им врагове, а за да им дадат да разберат, че трябва да увеличат скоростта. Културата на американците за използването на оръжието е толкова характерна за психиката им, че вместо просто да извикат на някого, стрелят.

ДЙ: Това обаче не е знак за професионални, дисциплинирани въоръжени сили, казва Пол Бийвър. Когато американците правят нещата добре, те ги правят по-добре от всеки друг в света. Когато се справят зле обаче, се страхувам, че отиват обратно в Първа дивизия, по футболната терминология. От време на време те показват признаци на страна от третия свят от гледна точка на дисциплината, тренинга и професионализма си, смята британският военен експерт...

ПБ: Мисля, че и двата инцидента - тъжната загуба на българския войник и тъжната загуба на оглавяващия италианските тайни служби, бяха причинени от уплашени войници, които бяха твърде склонни да натиснат спусъка. И двете ситуации са били сложни. Много е трудно да се определи кой точно е виновен и къде са истинските проблеми. Трябва да изчакаме обаче докладите за двата инцидента, но ми се струва, че говорим за ситуация, в която има огромен проблем в американските въоръжени сили. Липса на дисциплина, когато става въпрос за правилата за откриване на огън. Тези правила при британските войници са много стриктни. Те имат много ограничени възможности да използват оръжието си. Всъщност на тях много често им се казва, че ако използват оръжието си в неподходяща ситуация, ще бъдат обвинени в убийство. Това за съжаление не се случва на американците. Британците нямат дори идея какви са имената на пилотите, които убиха наши войници през март 2003! Въпреки че колите им бяха, където трябваше да бъдат, и имаха необходимата идентификационна маркировка, и един войник буквално беше вдигнал британското знаме, и все пак американските самолети атакуваха два пъти. На нас в Обединеното кралство ни се струва много трудно да разберем този американски манталитет.



Репортер:

Какво се случва във Великобритания, когато има инцидент с приятелски огън?

П. Бийвър:

Първата реакция на което и да било правителство е да посочи най-вероятната причина и това е терористичен акт или бунт. Чак по-късно те откриват, че са намесени американците. Това, което се случва при нас, във Великобритания, е, че отнема време, преди да бъде обявено каквото и да било.

...Нека се надяваме, че това ще бъде единственият инцидент с приятелски огън с български войник. Но се страхувам, че всеки ден всеки понася риск не само от терористични актове, но и от американците.