:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,463,377
Активни 52
Страници 3,526
За един ден 1,302,066

Лиценз за нов канал само след проучване на зрителския интерес

Медийната общност ще настоява бъдещият парламент да приеме нов закон до края на 2005-а
Снимка: Александър Михайлов
Всеки издаден лиценз в бъдеще да се предхожда от проучване, което да провери има ли обществен интерес към проекта за нова програма, може ли пазарът да поеме нов оператор, има ли достатъчно честоти и рекламен потенциал и дали собственикът му е финансово и технически обезпечен. Това е записано в проектозакона за радио и телевизия, който беше подготвен от експертна група на Българската медийна коалиция (БМК). Документът беше представен на годишното общо събрание на Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО). Окончателният му вариант обаче ще бъде готов, след като по него се произнесат всички членове на АБРО и другите заинтересовани организации.

Работата по проекта започна в началото на 2004 г., но той така и не успя да бъде подготвен преди изтичането на мандата на сегашния парламент. Затова идеята е проектът да бъде предложен на депутатите от бъдещото 40-о НС и те да го приемат до края на 2005 г. Разпоредбите в него, както и в сега действащия закон предвиждат лицензиране да се провежда след приемането от парламента на стратегия за развитие на радио- и тв дейността у нас. Такъв документ вече беше изготвен от СЕМ и КРС през 2001 г., но депутатите отказаха да го приемат и така блокираха издаването на разрешителни за разпространение на програми в ефир. Стратегия обаче трябва да има, защото чрез нея пазарът ще бъде регулиран и предвидим, обясни идеята юристката на Би Ти Ви Жанет Захариева, която е част от работната група по проекта и беше избрана за член на УС на АБРО. Сега СЕМ и КРС ще трябва да изработят нов актуализиран вариант на документа, който трябва да бъде подложен и на обществено обсъждане.

Като цяло проектозаконът запазва сегашните задължителни програмни параметри като това за 50% европейска продукция в годишното производство на операторите. Изключение прави изискването към радиооператорите за излъчване на 10% програми от независими продуценти. Законът въвежда и задължението програми с натуралистично съдържание и насилие да се излъчват само в кодиран вид.

Авторите на закона предвиждат членовете на регулатора СЕМ да останат 9, но при сформирането му да бъде включена и гражданска квота. Съотношението 3:3:3 от надзорници, назначени от президента, парламента и избрани от неправителствения сектор, по идея трябва да влезе в сила при първата ротация след приемането на закона. Такава предстои през ноември и тогава от сегашния състав на СЕМ трябва да отпаднат двама от президентската и един от парламентарната квота. Най-удобно е на тяхно място да бъдат включени представители на гражданската квота и така ще има приемственост в работата на съвета, обясни идеята юристката. Всички съветници ще са с 6-годишен мандат, като само първият състав на органа ще се обновява ротационно през 2 г. чрез жребий. Проектът задължава СЕМ да се отчита всяка година и да публикува на сайта си всяко свое решение в 3-дневен срок. Като помощни органи към СЕМ се предвижда да работят два съвета - експертен и обществен. Първият ще дава консултации по цифровизацията на радио- и тв разпространението у нас. Вторият пък ще бъде натоварен със задачата да разпределя специално отредена част от бюджетната субсидия на СЕМ, която ще се отпуска на частни оператори за създаването на програми с обществен характер. С този регламент фактически отпада първоначално лансираната идея субсидиите за БНТ и БНР, които сега отпуска държавата, да се разпределят между всички оператори за създаването на обществени програми.



РЕКЛАМА

Проектозаконът въвежда и нови рекламни форми - като виртуална реклама или реклама при разделен екран. На операторите се дава също и правото да излъчват по-дълги рекламни форми - като сегашните платени репортажи например, за които няма да важат ограниченията за час на излъчване. Предвижда се и стъпаловидно прилагане на санкции спрямо операторите, нарушаващи закона. СЕМ трябва първо да даде писмени указания на операторите, после предупреждение, следват имуществена санкция, спиране за 90 дни и едва тогава може да се стигне до отнемане на лиценз или заличаване на регистрация.
2
639
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
16 Март 2005 13:11
Картелчик-артелчик, нещо, а?
16 Март 2005 17:16
Janet i Martin Zaharievi, da ne se zatuknete ot lakomiya, pokrai noviya zakon, a?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД