Всеки издаден лиценз в бъдеще да се предхожда от проучване, което да провери има ли обществен интерес към проекта за нова програма, може ли пазарът да поеме нов оператор, има ли достатъчно честоти и рекламен потенциал и дали собственикът му е финансово и технически обезпечен. Това е записано в проектозакона за радио и телевизия, който беше подготвен от експертна група на Българската медийна коалиция (БМК). Документът беше представен на годишното общо събрание на Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО). Окончателният му вариант обаче ще бъде готов, след като по него се произнесат всички членове на АБРО и другите заинтересовани организации.

Работата по проекта започна в началото на 2004 г., но той така и не успя да бъде подготвен преди изтичането на мандата на сегашния парламент. Затова идеята е проектът да бъде предложен на депутатите от бъдещото 40-о НС и те да го приемат до края на 2005 г. Разпоредбите в него, както и в сега действащия закон предвиждат лицензиране да се провежда след приемането от парламента на стратегия за развитие на радио- и тв дейността у нас. Такъв документ вече беше изготвен от СЕМ и КРС през 2001 г., но депутатите отказаха да го приемат и така блокираха издаването на разрешителни за разпространение на програми в ефир. Стратегия обаче трябва да има, защото чрез нея пазарът ще бъде регулиран и предвидим, обясни идеята юристката на Би Ти Ви Жанет Захариева, която е част от работната група по проекта и беше избрана за член на УС на АБРО. Сега СЕМ и КРС ще трябва да изработят нов актуализиран вариант на документа, който трябва да бъде подложен и на обществено обсъждане.

Като цяло проектозаконът запазва сегашните задължителни програмни параметри като това за 50% европейска продукция в годишното производство на операторите. Изключение прави изискването към радиооператорите за излъчване на 10% програми от независими продуценти. Законът въвежда и задължението програми с натуралистично съдържание и насилие да се излъчват само в кодиран вид.

Авторите на закона предвиждат членовете на регулатора СЕМ да останат 9, но при сформирането му да бъде включена и гражданска квота. Съотношението 3:3:3 от надзорници, назначени от президента, парламента и избрани от неправителствения сектор, по идея трябва да влезе в сила при първата ротация след приемането на закона. Такава предстои през ноември и тогава от сегашния състав на СЕМ трябва да отпаднат двама от президентската и един от парламентарната квота. Най-удобно е на тяхно място да бъдат включени представители на гражданската квота и така ще има приемственост в работата на съвета, обясни идеята юристката. Всички съветници ще са с 6-годишен мандат, като само първият състав на органа ще се обновява ротационно през 2 г. чрез жребий. Проектът задължава СЕМ да се отчита всяка година и да публикува на сайта си всяко свое решение в 3-дневен срок. Като помощни органи към СЕМ се предвижда да работят два съвета - експертен и обществен. Първият ще дава консултации по цифровизацията на радио- и тв разпространението у нас. Вторият пък ще бъде натоварен със задачата да разпределя специално отредена част от бюджетната субсидия на СЕМ, която ще се отпуска на частни оператори за създаването на програми с обществен характер. С този регламент фактически отпада първоначално лансираната идея субсидиите за БНТ и БНР, които сега отпуска държавата, да се разпределят между всички оператори за създаването на обществени програми.



РЕКЛАМА

Проектозаконът въвежда и нови рекламни форми - като виртуална реклама или реклама при разделен екран. На операторите се дава също и правото да излъчват по-дълги рекламни форми - като сегашните платени репортажи например, за които няма да важат ограниченията за час на излъчване. Предвижда се и стъпаловидно прилагане на санкции спрямо операторите, нарушаващи закона. СЕМ трябва първо да даде писмени указания на операторите, после предупреждение, следват имуществена санкция, спиране за 90 дни и едва тогава може да се стигне до отнемане на лиценз или заличаване на регистрация.