|
При късите вълни всяко радио с по-мощен предавател е в състояние да покрие територия от няколко десетки до стотици километри. За разлика от останалите обхвати вълната достига до приемника, като последователно се отразява в земната повърхност и в йоносферата. Това създава известни смущения - сигналът ту изчезва, ту отново се появява. Но пък дава възможност дори на една малка страна да излъчва свои предавания на далечни територии. Така малка Албания, която градеше най-казармения социализъм в Европа, можеше да си осигури най-сериозно присъствие в радиоефира.
Радио Тирана излъчваше
денонощно на над 50 езика
за цял свят. Емисиите на български бяха също заглушавани у нас, защото клеймяха соцдържавите под опеката на Москва в отстъпничество пред идеите на Ленин и Сталин.
Всъщност на пръстите на едната ръка се броят радиата, които властта навремето не заглушаваше - Радио Москва, Радио Югославия и - странно, но факт - Би Би Си и "Гласът на Америка". Последните две заглушителите оставиха на мира още в средата на 70-те години на миналия век. В книгата си "Свидетелства за студената война" бившият американски посланик в София (1977-1979 г.) Реймънд Гартхоф разкрива любопитен детайл. България се е съгласила да спре смущаването на "Гласът на Америка" срещу обещания за облекчен внос на определени стоки у нас. Властниците ни обаче не спазили договорката. Наложило се Гартхоф да отиде при външния министър Петър Младенов, който само с едно телефонно обаждане окончателно разпоредил изключването на заглушителите. Това се случило на 9 септември 1977 г.
Въпреки опасните за комунистическата власт къси вълни именно този обхват бе най-сериозно застъпен в произвежданите в Източна Европа радиоприемници. Кой над 30-годишен човек не си спомня легендарния руски ВЕФ? От 6-7 г. обаче големите производители на аудиотехника почти напълно
са изхвърлили
късовълновия обхват
от приемниците си и сега е почти невъзможно да си купиш радиоапарат, на който да могат да се слушат и станции на къси вълни.
Днес секторът на късите вълни изживява последните си дни, подгонен от повсеместната дигитализация. Но въпреки че са почти изхвърлени от пазара, късите вълни се радват на хиляди верни фенове по света, мнозина от които организирани в десетки DX-клубове. Някои радиостанции, сред които и нашето Радио България, излъчващо за чужбина, дори поддържат седмични рубрики с информации кои станции на какви точно честоти в късовълновия сектор излъчват.
Късите вълни умират, но не и радиостанциите за чужбина, които бяха основният им наемател. Би Би Си бе първото радио, което драстично намали емисиите си в този обхват и прехвърли повечето си предавания в Интернет. Международното радио "Гласът на Израел" пък изцяло се отказа от късите вълни. Миналата година дори радио "Гласът на Ислямска република Иран" проведе допитване сред слушателите си дали да се откаже от късите вълни, за да ползва само Интернет. Радио България все още ги ползва, но от около година емисиите му за чужбина вече са качени в световната мрежа. Засега на къси вълни на български все още излъчват радио РАИ от Италия, "Дойче веле", "Гласът на Русия", "Китай интернационал", "Гласът на Турция", "Гласът на Гърция", Радио Сърбия и Черна гора, Ватиканското радио и адвентисткото "Гласът на надеждата". Докога ли ще устискат и те пред мощното цунами Интернет?
Но може някой ден носталгията по късите вълни да ги прероди по някакъв начин - като добрата стара винилова плоча. Много от днешните попизпълнители нарочно вкарват ефект на леко надраскана плоча - "Еротика" на Мадона например. И е трудно днес да се намира добър стар грамофон за по-малко от 500 лева - пари, за които човек може да си купи цяла съвременна система за домашно кино.