|
Читател от Варна
Прекъсването на ползването на редовния платен отпуск на държавния служител се урежда в чл. 58 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Има две хипотези, според които ползването на редовен платен отпуск може да бъде прекъснато.
Според първата това може да стане от страна на органа по назначаването, ако нуждите на службата налагат това, но само след получаване на съгласието на държавния служител.
Втората, която ни интересува предвид читателското писмо, допуска прекъсване ползването на платения годишен отпуск, но не от органа по назначаването, а по искане на държавния служител, ако през това време му бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. В конкретния случай става дума за отпуск по болест. В тази посока следва да отбележим следното:
1. Според закона е необходимо да има искане. Няма обаче запис, т.е. не е ясно как се прави това искане - писмено или устно. Дали е достатъчно само да бъде предоставен документ, от който да е видно разрешеното ползване на другия вид отпуск, в случая болничния лист и т.н.? В тази връзка ще посочим, че практиката в трудовите правоотношения при подобната хипотеза (чл. 175 от Кодекса на труда) обичайно е наложила достатъчност на предоставянето на болничния лист. Счита се, че така работникът/служителят е направил
искане за прекъсване ползването на платения годишен отпуск
по чл. 155 от КТ. Подобно е схващането и за служебните правоотношения. Формално правно няма да е грешка, ако държавният служител направи категорично писмено искане за прекъсване ползването на редовния платен отпуск, към което да приложи и болничния лист.
2. Вторият възникващ въпрос е малко по-неясно уреден в ЗДСл. Става дума за това дали служителят, който е прекъснал ползването на редовния си отпуск, има право да продължи да го ползва след датата, до която му е разрешен, с толкова дни, с колкото го е прекъснал. В конкретния случай с 5 дни, тъй като за такъв период му е разрешен отпуск по болест.
За разлика от КТ в ЗДСл няма изричен текст по този въпрос. В чл. 175, ал. 1 от КТ изрично е записано, че остатъкът се ползва допълнително по съгласие между работника/служителя и работодателя. Това означава, че при хипотеза на прекъсване по КТ, работникът ще следва да се яви на работа на датата, до която му е разрешен платеният отпуск. Ако обаче има споразумение с работодателя, той може да продължи ползването на платения годишен отпуск с толкова дни, с колкото е прекъснал ползването поради болничния.
Като изхождаме от тази яснота в трудовите правоотношения и от тълкуването на няколко текста, уреждащи правото на отпуск на държавните служители (чл. 57 и чл. 59 от ЗДСл) считаме, че и при служебните правоотношения
служителят следва да се върне на работа,
т.е. да изпълнява служебните си задължения, на датата, след която изтича редовният му отпуск.
Според нас това е така защото:
1. Редовният отпуск е разрешен до определена дата. В акта, с който органът по назначаването е разрешил ползването на отпуска (чл. 57, ал. 1 от ЗДСл), би следвало да е определена конкретна дата, до която той е разрешен. С настъпването й се поражда задължение за държавния служител да се яви на служба.
2. Няма пречка според нас при искане от държавния служител и с изрично разрешение на органа по назначаването (т.е. с негов отделен акт) служителят да продължи ползването на платения си отпуск с толкова дни колкото са му останали неползвани от разрешения за ползване редовен отпуск поради прекъсването. В случая с пет дни след датата 25.03.2005 г.
Така или иначе обаче остатъкът от неползвани дни ще следва да бъде ползван до края на годината, за която се полага поради изискването на чл. 57, ал.3 от ЗДСл или пък да бъде отложен по реда на чл. 59 от закона за ползване през следващата календарна година.