|
Но толкова ли е ужасна наистина?
Да, най-разпространеното й тълкуване на български е: последни прояви на жизнените функции на организма преди смъртта, предсмъртни мъки. Демек - мъчителни гърчове, спазматични подритвания, посинели устни, прехапан език, задавено хъркане, помътняващо съзнание, оцъкляне - и въобще, "очи тъмнеят, глава се люшка"... Всички наблюдавахме тази партийна симптоматика още много преди изборите, но не това е сега в дневния ни ред.
Като едни същи християндемократи ще подчертаем жизнеутвърждаващия корен на вещаещата летален изход дума - Той значи - усилие! Борба! Състезание!
През изборната нощ състезателят Костов на няколко пъти си прехапа езика зад сините устни, да не би да изхърка в ефир колко мрази в момента целия български народ. И устиска! Спазматичните му вербални подритвания бяха предимно заимствани от помътнялото съзнание на гърчещите се в съседните студиа сини политолози и като така спестиха маса усилия на борбения му организъм. А оня ден стройното общество в лицето на ярките индивиди, сбрани в негова подкрепа пред партийната централа, му преля нови живителни сили. Тъй че - жив е той, жив е, там, на "Раковски"... И хич не го виждаме като агонизиращ, но пък можем да го наречем агонист! Което ще рече атлет, борец.
Пък дори и кметят с подкрепата на президента да успеят да го превърнат в agonium (жертвено животно), на дръвника няма как да го турят. Все още и хлябът, и ножът са в ръцете на мощния агонист Костов!
За сведения на протагониста (главен герой в пиеса) Симеон - те още дълго ще са там. Нека хубаво запомни това, че да не се оцъкли в някой хубав ден от потеклите вече 800.
|