"Я, какво хубаво слънце изгря. Точно бях почнал да си мисля, че минусовите температури няма да имат край тази година и то времето взе, че се пооправи. Последните невиждани студове почти ме бяха накарали да отида при хората в съседния вход и да им поискам телефона на момчетата, дето им лепяха стиропори по стените, и им слагаха алуминиеви дограми. Казват, че с тях по-топло било и по-малки щели да ми бъдат сметките за топло. Така като гледам това слънце, май няма да ми се наложи да си харча парите, които и без друго все не ми стигат".
Това вероятно са размишленията на доста от нас през студените дни. До колко са основателни те и дали не трябва наистина да предприемем нещо по тези въпроси? Какво ще направи държавата? Нали тя ни е построила панелните блокове, а после ни ги е продала с недостатъците им.
За да си отговорим на тези въпроси, май най-добре е да разберем какво точно представлява това саниране и какво ще стане, като го направим. Само по себе си
санирането не е само стиропор по стените и нова дограма
Обновяването на един традиционен български панелен блок, освен това, включва укрепвания на конструкцията на самия блок, хидроизолация на покрива, ремонт на ВиК системата и топлоизолация на общите помещения. Това в общи линии са необходимите дейности, за да се постигне най-добър резултат за живущите в едни блок или вход. Добрият резултат се състои в намаляване на сметките с около 30-40 % спрямо разходите преди санирането, което за апартамент с големина 80 кв. м и различни начини за отопление означава спестени средства в размер от 130 до 400 лв. на година. Ако санирането е направено качествено, със сигурност това би означавало и освобождаване от данък недвижимо имущество за срок от 5 до 10 години, усреднено това означава около 22 лв. за година на един апартамент.
Тук се крие и един подводен камък, който до този момент е по-скоро минус, но може да се превърне в още един стимул за собствениците да санират своите жилища. С внасянето на подобрения, данъчната оценка на апартаментите нараства. Това ще увеличи и такса битови отпадъци с около 8 % на апартамент за година. Напълно оправдано би било, ако общините вземат решение за опрощаване на това покачване за периода, за който се премахва и данък недвижимо имущество.
Другите положителни последствия за хората ще бъдат покачване на цената на техните жилища, удължаване на срока, в който жилищата ще бъдат обитаеми и, разбира се, по-голям комфорт.
Всичко това звучи чудесно, но на каква цена?
Конкретна цена за всеки апартамент ще може да се определи, едва след като бъде направено проучване на конкретна сграда и се определят строително-ремонтни дейности, които трябва да се извършат. Въпреки това направените до момента изчисления показват, че за един апартамент разходите ще варират от 4 до 9 хил. лв. в зависимост най-вече от големината и от това, дали се намира в краен или централен вход.
Участието на държавата и общините
Според националната програма за обновяване на жилищата държавата ще участва с 1/5 в общите разходи за санирането. Остатъкът от сумата ще може да се набави с кредит от банка или от Фонда за енергийна ефективност, който се очаква да започне да действа пълноценно в средата на тази година. Освен кредити, фондът ще осигурява гаранции. При всички положения общините също могат да инициират подобни възможности, които да доведат до намаляване тежестта на собствениците. Посредством пряко подпомагане, гаранции, организационно съдействие при осъществяване на самите процеси и т.н. Естествено подпомагането няма да дойде наготово. От живущите в блоковете се очаква най-малко да се обединят и да постигнат съгласие, за това какво точно ще се прави.
При едно доста голямо усредняване може да се каже, че изброените благини, които едно обновяване може да ни осигури, ще ни струва между 20 и 80 лв. месечни вноски, ако за цялата сума на санирането сме използвали кредит с период на погасяване 10 години. Може и да ни изглежда много, но и това, което ще получим в замяна никак не е малко.
|
|