Снимки: семеен архив



Днес малцина знаят, че у нас е живял цели 24 години световноизвестният физик професор Порфирий Бахметиев /1860-1913/. В България, която нарича втора родина, в периода от 1889 до 1913 г. той прави важни открития. Те му спечелват голяма слава и популярност. През 1897 г. той поставя за първи път в света на експериментална основа проучванията в областта на анабиозата и завинаги свързва името си с това явление. Прави опити върху насекоми и прилепи, проектира анабиотичното състояние на млекопитаещи и човека.

Резултатите от тези опити и изследвания Бахметиев отпечатва в голям брой увлекателно написани статии и студии, а по-късно ги обобщава в два обемисти тома: "Experimentelle entomologishe Studien". За ценните си трудове той получава през 1902 г. премията на К. М. Баер на Руската академия на науките. Ученият прави и задълбочени изследвания върху магнетизма и термоелектричеството, върху земните електрични токове в околностите на София. За откритията си той е награждаван трикратно от Бостънския университет. Бахметиев конструира първия у нас рентгенов апарат и е основател на Физико-математическия факултет във Висшето училище. Неговият внук, известният педиатър д-р Порфирий Бахметиев, разказва, че дядо му се е стараел да надникне в най-скритите тайни на битието. Смелите му идеи за времето граничели с фантастиката. Съвременниците го сравняват с д-р Фауст, тъй като неспокойният му дух търсел непрекъснато решението на редица загадки. Професорът изнасял увлекателно и приятно своите лекции пред винаги препълнената аудитория. Студенти от различни специалности слушали в захлас за проучванията му в областта на физиката, анабиозата, ентомологията (науката за насекомите), физико-биологията и физико-химията.

Бахметиев пристига в България на 29 години. По това време той вече е доцент по физика и математика в Цюрихския университет. Още като студент Порфирий докладва своя първи оригинален научен труд върху електрическия телефотограф в Цюрихския славянски съюз "Славия". Резултатите от проучванията си публикува подробно в руските списания "Електричество", "Журнал физико-химического общества" и др. Телефотографът на Бахметиев както по своя принцип на действие, така и по съставните си части представлява праобраз на съвременната телевизионна система и Бахметиев с известно право може да бъде наречен



пионер на телевизията



В България младият учен идва по покана на тогавашния министър на народното просвещение Георги Живков, за да оглави катедрата по експериментална физика в току-що създадения университет. Само след една година, през 1890-а, новият министър на просвещението проф. Иван Д. Шишманов получава от Цюрих бляскава характеристика за Бахметиев. Професор д-р Клайнер го определя като учен с широки възможности, който притежава голям педагогически талант. Заради своите прогресивни разбирания Бахметиев не може да се прибере в Русия и е принуден да приеме поканата за работа от българското правителство. По-късно той пише в своя дневник следното: "Аз крия в сърцето си три отечества: Русия - моята родина, с която съм се разделил, Швейцария - където получих образованието си и България, която ми даде своето гостоприемство в разцвета на моята творческа дейност." В България професорът среща през 1894 г. и жената на своя живот - Параскева Николаева, която е вдовица на опълченец и има две сирачета. От брака си с високия два метра, със сини очи учен, тя има три деца: Евгения, Константин и Вера. Седемчленното семейство живее щастливо. Порфирий работи непрекъснато и има голяма лаборатория не само в университета, но и в своя дом. В свободните си часове той и близките му се веселят, като свирят на китара и пеят руски и български песни.



Енциклопедист по дух и образование,



ученият успява да напише и един фантастичен роман - "Завещание миллиардера", който не отстъпва по нищо на романите на Жул Верн. Главният герой в книгата е милионерът Кернеджи. В повествованието богаташът дава всичките си пари за развитието на световното естествознание.

Самият Бахметиев заедно със своите студенти се увлича в събирането и проучването на пеперуди. През 1896 г. написва студия върху пеперудната фауна в България. През 1902 г. той обобщава всички познати дотогава данни в таз област в монографията "Бабочки Болгарии", която става настолна книга за всеки ентомолог у нас. Той измерва дължината на крилата на овощната пеперуда, уловена в различни части на България и Европа, за да долови влиянието на различните климатични фактори върху големината на крилете. За



7 години премерва 56 000 крила на пеперуди



и през 1909 г. отпечатва на немски език статията "Вариабилитетът в крилните дължини на овощната пеперуда". И до днес в Природонаучния музей има голяма сбирка на професора с различни пеперуди от този вид.

Децата на големия учен остават рано сираци. През 1913 година той е амнистиран и е поканен от руското правителство да живее и работи в Москва. Със семейството си се завръща в Русия и става професор в Московския университет. Тук му се предоставя специален кабинет, за да се посвети изцяло на анабиозата. Радостта на всички обаче е краткотрайна. След една продължителна научна обиколка из Русия той умира на 53 години. Съпругата му Параскева се връща в България със своите деца. Дъщерите Евгения и Вера завършват музикална академия. Синът Константин става държавен чиновник. Цял живот той пее песните на своя баща и ги свири на китара. Професор Николай Кауфман записва 50 от тях, които по-късно подарява на внука - д-р Порфирий Бахметиев.

Евгения Бахметиева не оставя потомство. Вера Бахметиева Златева има две дъщери. Едната от тях, Радка, е майка на Константин Марков, сега президент на радио "Тангра". Другата внучка на проф. Порфирий Бахметиев - Параскева - напуска България през 1964 г. и живее със семейството си в Истанбул и Париж. Едното от нейните деца - Вера Николова е известна оперна певица, която наскоро даде концерт, организиран от италианското посолство. Артистката държи изключително много да бъде написана историята на рода им.

Единственият син на учения - Константин, има трима сина: Порфирий, Жорето и Емил. От тях само Порфирий наследява генетично от дядо си любовта към биологията и става лекар. Работи около 20 години в Окръжна болница. Днес той е един от най-търсените педиатри в страната. Изключително талантливият к.м.н. д-р Бахметиев е спасил живота на безброй деца. Не случайно някои от неговите пациенти, които отдавна са прехвърлили детската възраст, още го



наричат с обич "чичо доктор"



Според лекаря към всеки случай трябва да се пристъпва с усмивка. Ако пациентът не бъде предразположен, то лечението е обречено на неуспех. В дългата си практика той има стотици безсънни нощи, които са компенсирани от радостта в очите на децата и техните родители. Вторият син на професора - Жорето - е учител по математика и председател на читалище "Славянска беседа". Емил е инженер и работи по изграждането на генералния план на София.

Може би засега най-пряк духовен продължител на големия учен ще бъде неговият пра-правнук Филип Бахметиев, който желае да стане атомен физик. Филип завърши тази година с отличие 7-ми клас и обича повече от всичко физиката и биологията. Момчето има отношение и към историята. Неговият дядо д-р Порфирий Бахметиев твърди, че внукът му знае по-добре от него историята на рода им.

Баща му, фармацевтът Людмил Бахметиев, и дядо му го поощряват в събирането на стари радиоприемници. Тях Филип поправя с удоволствие. Момчето притежава над 30 апарата, които работят до един благодарение на сръчните му ръце. Наследникът на големия професор посещава често и Природонаучния музей.

В края на своя живот проф. Бахметиев пише лекцията си "На границата между живота и смъртта". В нея той мечтае за съвместен триумф на физиката и биологията, за да се достигне до формулата за вечната младост. А дотогава той иска да бъде замразен в името на дълговечната човешка мечта. Вярва, че ще се появи един нов биолог Мечников N, който ще му влее живителния балсам и бялата му брада ще стане черна, а сърцето му - двадесетгодишно.