|
Румен Данов е роден на 27 април 1956 г. в Кърджали. Завършил прочутата Пловдивска английска гимназия, дала на държавата министър-председател, министри, депутация, разузнавачи, писатели, бизнесмени и много красиви жени. Не е завършил школата в Симеоново. В главата си носи много досиета, романи, рецепти за паламуд и няколко сюжета за мокри пиеси.
Беше депутат във Великото народно събрание от СДС и участваше в комисията по национална сигурност и в прословутата първа комисия за разкриване на досиетата. Кандидатства за депутат и на 17 юни - оглавяваше листата на ДПС-Либерален съюз-Евророма в 25-и район в София.
-------------------------
- Румене, министър на какво ти се ще да бъдеш?
- Министър по дебелата част, защото ми омръзна да бъда все министър по тънката част.
- Прокуратурата не е те е викала, доколкото знам. Да разбираме ли, че добре си се справял; че не си извършвал злоупотреби и т. н.
- Злоупотребявал съм само със семейното търпение.
Но там най-страшният прокурор е съвестта. Всеки Филчев бледнее пред нея.
- Как си представяш работата на идеалния парламент в българските условия?
- Идеален парламент в българските условия е като японско суши в гърне с подлютен боб. Така или иначе пръднята ти е вързана в кърпа.
- Започна ли да пишеш мемоари?
- Не съм остарял достатъчно. Още пиша любовни романи.
- Радваш ли се, когато хората по улицата те сочат с пръст?
- Това са дребните всекидневни разстрели, заради които винаги съм съжалявал, че се хванах изобщо на политическото хоро. Няма по-ценно състояние за мен от свободата. А анонимността е много съществена част от нея.
- Защо не те кани Слави Трифонов?
- Когато ме покани, това ще значи, че за мен окончателно няма да има връщане назад към свободата.
----------
Тази мрежа, която Слави хвърля към обществените личности, много ми напомня мрежата на Държавна сигурност. Едно време ми струваше много усилия да не "вляза в окото й". Защото ако това веднъж се случи, изходът е предизвестен.
----------
- И все пак, ако те покани?
- Нека първо да мине малко време след появата на Стоян Ганев. Никога не съм допускал, че за няколко години може да се получи такъв коктейл "Молотов" от най-калпавите балкански черти и най-евтината американска пластмаса.
- Ти отговаряш на всички изисквания за едно добро ченге - рус и синеоок като холивудски актьор, сладкодумен и с много свободно време. Наистина ли не си висш кадър с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце?
- Съм. Аз съм най-висшият кадър за мойто куче. И това ми е напълно достатъчно. Но понеже въпросът е сериозен, ще ти отговоря сериозно - на Държавна сигурност или на каквато и да е друга сигурност не съм имал "щастието" да помагам.
- А политиката толкова мръсно занятие ли е, колкото разправят?
- Точно толкова мръсно нещо, колкото е и бизнесът, и изкуството, и семейството, и българинът.
- Ти в момента с какво точно се занимаваш?
- С взаимноотблъскващи се, привидно, занимания. Но може би на някакво друго ниво - подобни или еднакви.
------------
Ще кажа нещо почти богохулно: искам да се занимавам с всичко. Като във всеизвестната мъдрост на Жоржи Амаду - човек не може да спи с всички хубави жени на света, но си струва да опита.
------------
- Но количеството не е ли за сметка на качеството?
- Така е според социалистическата политикономия. При нас едното не пречи на другото, защото е преодоляна друга съществена пречка, характерна пък за капиталистическата политикономия - пазарната цена.
- Коя от новите депутатки харесваш най-много?
- Аз съм консервативен традиционалист. Харесвам си Михайлова.
- Като се бръснеш сутрин пред огледалото, какво си викаш?
- Тази непозната морда на кое ли разузнаване служи.
- Кои класици препрочиташ?
- Селинджър, Макс Фриш, Джон Фаулз. И Алеко Константинов.
- Ходи ли да видиш бялата лястовичка в габровското село Войново?
- Пред бялата лястовичка предпочитам бялата врана. Ако се яви някъде, обади ми се.
- Ако започнат да ти викат Румен ефенди, как ще реагираш?
- Викали са ми вече. През 1990 година.
------------
И не Румен ефенди, а направо Рамадан Доганов - едно позивче в 10 000 екземпляра, напускано в пощенските кутии на Кремиковския избирателен район.
------------
- Как си представяше бъдещите 12 години в оня ден на 3 ноември 1989 г., когато вървеше начело на протестното шествие на "Екогласност"?
- Мечтаех си едно - през следващите десетина години да падне режимът на Живков. А той падна само след седмица.
- А сега за какво си мечтаеш?
- Не смея за нищо да си мечтая, защото току-виж вземе да се случи след няколко дена. А сбъднатата мечта съкращава живота на мечтателя.
- Какво от лунния ни градски пейзаж те е впечатлило особено много напоследък?
- Направо ме шашардисва мъдростта на столичните бездомни кучета. Наблюдавах веднъж как едно се качи в трамвая през един студен януарски ден; качи се последно, сгуши се до радиатора под една празна седалка, пропътува така целия маршрут - аз от любопитство също продължих да пътувам - и накрая слезе пак на същата спирка, на която се качи.
- Кой е най-важният съвет, който даде на сина си?
- Да не прави като татко си.
|