На практика СДС е разцепена партия. Това не е изсмукан от пръстите извод, а споделено откровение на всички видове шефове в синята партия. Не бе нужно Бакърджиев да признава в "Неделя 150", че е радикал, за да стане ясно и на баба ми, че вечно съществуващите крила в синята организация трайно са се разделили и нямат допирни точки. Загубата на парламентарните избори и последвалите искания за оставка на Костов просто избистриха лагерите в СДС. До 17 юни те се дебнаха по кьошетата - оттук нататък ще се стрелят с право мерене.

Трудно е да се обясни какво дели лидерите в синята партия. Съществуването на идейни течения е практика за всяка нормална партия на Запад. Има си умерено крило, друго - по-консервативно, и трето - по-либерално. Примерно. В партия като СДС няма такова делене въпреки думите Бакърджиев. Вярно е, че бившият вицепремиер в първото правителство на Костов винаги е възприеман като "по-действен", но от това едва ли може да се извади извод за колосална разлика на идейно ниво. И Костов, и Бакърджиев, и Софиянски винаги са били хора, трайно вярващи в синята идея. Вярно е, че Костов стана партиец едва през 1997 г., но от това едва ли може да бъде обявен за по-малък седесар.

Къде е разликата тогава? Три години след началото на прословутия дебат за корупцията във властта официалното ръководство на СДС в лицето на новия главен секретар Пламен Иванов лансира



тезата за "клиентелата в партията"



"Клиентелата е човек, който желае да реши собствените си проблеми, прилепвайки се до управляващите", разясняваше Иванов. С по-прости думички според новия тълковен речник в СДС "клиентела" са всички, които дръзнаха да воюват с Командира Костов и с о. з. Командира Ек. Михайлова. Така "Раковски" 134 се опита да прехвърли горещия картоф "клиентела" в полето на вътрешнопартийния си враг.

"Радикалите" отвърнаха на удара, като обясниха с простички думи, че тия от "Раковски" за нищо не стават, освен да загубят някои избори. Че от зимата на 1996/1997 г. тази партия все се търкаля като снежна топка надолу по склона.

От атаката на Бисеров до днес противниците на Костов успяваха да намерят най-слабите места в официалната политика на СДС и с всичка сила удряха точно там. Всички повтаряха, че коалиционната политика на партията е неадекватна - и бяха прави. Казваха, че твърдото ядро на сините се топи - и това бе точно така. Прави са сега и Бакърджиев, и Софиянски, когато твърдят, че грешната предизборна кампания на СДС бе върхът на айсберга от недомислени ходове, които Костов успя да сътвори в СДС през последните години.

В чисто партиен план СДС не стои хич добре. Освен битка между лидерите на национално ниво в организацията тече и



тежка разправа между местните лидери



А това вече е страшно. Основният проблем на СДС винаги е бил не моментното настроение на някой Костов към някой Петър Стоянов, а кахърите на местните лидери. Когато в Пловдив, Варна, Стара Загора и не-знам-още къде се появят три-четири лагера, значи нещата в партията съвсем са тръгнали на зле. Точно така стоят нещата в СДС след изборите - по места партията е тотално разслоена и тотално объркана. Местните лидери впиват влажен поглед в софийските шефове и молят за закрила.

Няма по-лесен начин една партия да загуби изборите от инспирирането на криза в местните структури. Щом нещата започнат да куцат в провинциалните СДС-та, моментално се появяват "костовисти" и "бакърджиевисти", които се псуват по улиците. След Бисеров, който се грижеше силово за мира в партията, организационните въпроси бяха поети от Екатерина Михайлова, а сега върху проблема ще се упражнява Пламен Иванов. Както се видя, и той реши да умиротворява партията, като гони едни местни лидери и дава път на други. Така стана в Русе, така ще стане и в други градове. Историята на тази партия показва, че от биене на шамари и експерименти с неподходящи хора в местните структури файда няма.

Най-странното е, че



в СДС няма усет за консолидация



Изборният удар по партията не успя да извади нито Костов, нито Михайлови, нито противниците им от блаженото безхаберие, с което се гледаше върху сепарирането на СДС. Напротив, изборите катализираха тези процеси. Днес всеки партиец би ви казал като Пламен Иванов: "Сигурно има още хора, които трябва да си отидат от СДС."

Без преувеличение - времето в СДС е разделно. Както много пъти бе казано досега, истинската драма в синята партия все още е насрочена за 13-ата национална партийна конференция. Когато и да се състои тя, на нея би трябвало да се решат кардинално кадровите въпроси. Така е и на теория, и на практика. Бакърджиев иска национална конференция, за да промени пътя на СДС и лицата, които трасират този път. Лагерът около Костов също ще поиска национална конференция. Въпреки че държи здраво ръководството на партията, на Костов също му трябва национална конференция - за да се завърне на бял кон и да разкара вкупом всички партийни "врагове". Това, че заедно с враговете ще си отиде и част от твърдото ядро на партията, май не е проблем, върху който някой в СДС е седнал да мисли. Важното в случая е да се сложи ръка върху богатото наследство.

Не стига, че партията не е единна, но и вътрешната опозиция в нея



никога не е крачела в единен строй



Истинска битка в СДС може да има само ако вътрешнопартийната опозиция атакува съвместно. Ако Софиянски и Стоянов действат в синхрон с най-големите сини организации - в Пловдив и София. Ако такова единство няма, Костов и Ек. Михайлова могат да решат всички видове спорове и преди 13-ата конференция. До този момент Софиянски и особено Стоянов действаха нерешително в партията си. Избягваха битките, говореха с половин уста. След изборите обаче нещата се промениха и тук.

Костов и неговите симпатизанти направиха груба грешка, като вкараха в общ кюп "Стоянов, Бакърджиев и Софиянски". Насила ги направиха партньори.

Процесите в СДС се динамизират след изпуснатите думи на Симеон II, че Петър Стоянов вероятно ще е президент и след изборите наесен. Ако НДСВ подкрепи Стоянов, това ще бъде поредният тежък удар за Костов. Щом президентът държи на втори мандат, той ще приеме подкрепата на Симеон. Ако Костов е верен на себе си, той ще изкара кандидат-президент срещу Стоянов. Ако не го направи, ще признае ролята си на втора цигулка в десния политически спектър.

Всъщност



на кого му пука какво става в СДС?



В интернет-форума на в. "Сега" все повече се чуват гласове - да се загърбят сините драми и да се гледа по-обстойно в канчето на победителите. Сини политици, без да съзнават, че няма по-страшен удар за една партия от липсата на медийно внимание, също се жалват, че пресата обръща прекалено много внимание на СДС, а не на НДСВ. Питайте Александър Томов какво става с партия, на която никой не обръща внимание! 0.98 на сто става.

СДС не е на хала на Евролевицата. И не трябва да бъде. СДС има своето място в политическия спектър, но това място явно не може да бъде гарантирано от политици, които си мислят, че са мисионери.