"Преди време беше направена промяна в Наредбата за отпуските. Колко дни отдих се полагат на общинските кметове след това изменение?"

Пита В. Атанасова от гр. Сандански



Внимателният прочит на измененията и допълненията на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) показва, че кметът и заместник кметът попадат под разпоредбата на чл. 31 от наредбата (последни изменения и допълнения в ДВ, бр.54/2001г). Ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториални органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19 ал.2,3,4 от Закона за администрацията (ЗА), а именно областни управители и кметове на общини, имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни.

Съгласно чл.19-а от Закона за администрацията министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник министрите, областните управители, заместник областните управители, кметовете на общини и заместник-кметовете на общини имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Цитираният текст недвусмислено сочи, че общинските кметове и техните заместници НЕ са държавни служители. Тяхното правоотношение възниква от избор, като избирателите им са особен вид работодатели.

Съгласно общата разпоредба на чл.155 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който се включват посочените по-горе 20 работни дни. Това поглъщане/включване, а не сумиране на дните за отпуск изрично е предвидено от законодателя в чл.155, ал.3 КТ. Министерският съвет определя категориите работници и служители и минималния размер на този удължен платен годишен отпуск. Това става с цитираната Наредба за работното време, почивките и отпуските.

По силата на чл.156-а от КТ работниците и служителите имат право на по-големи размери на отпуските при работа при ненормиран работен ден, като удължаването на отпуска е с не по-малко от 5 работни дни. Така се получават 30 дни по наредбата плюс 5 дни за ненормиран работен ден по чл.156, ал.2 от КТ или общо от 35 работни дни.

Член 139, ал.4 от КТ определя установяването на ненормиран работен ден за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им след консултации със синдикатите, доколкото в колективен трудов договор не е предвидено друго. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на редовното работно време. Работата над редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънредния труд.

И тук отново се поставя въпросът кой е работодател на общинския кмет и неговите заместници. И с кого кметът би могъл да преговаря за добавката от 5 дни. Според мен това би могъл да бъде единствено общинският съвет. По силата на Конституцията на Република България (чл.139, ал.1) общинските кметове се избират по два начина. Единият е това да стане пряко от избирателите/населението при равно, тайно и общо избирателно право. Общински кмет може да бъде избран и от сесията на общинските съветници. Последното им дава основание да гласуват за кмета и заместниците му решение за 5 допълнителни дни годишен отпуск по чл.156, ал.2 от КТ. До такова решение обаче би се стигнало трудно. А почти невъзможно е решение за други добавки по чл.156-а КТ заради твърдо фиксирания в наредбата размер от 30 работни дни. Поради това подчинените на общинския кмет държавни служители имат по-големи размери на платения годишен отпуск. По силата на чл. 56 от Закона за държавния служител чиновниците имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни и в зависимост от неговия ранг и служебен стаж на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 20 работни дни.