"Работя като окачествител на 7-часов работен ден, уговорен с трудовия ми договор. Заплатата ми е твърдо уговорена в договора. Работодателят удължи работното ни време на 10 часа през 20 дни от месец юни и иска да го компенсира с пет работни дни.

Във връзка с новата възможност за работодателя да въвежда удължено работно време, моля да ми отговорите на следните въпроси:

1. Може ли работното време да се удължава с повече от два часа, т.е. да е повече от 10 часа на ден?

2. Може ли удълженото работно време да се компенсира не в часове, а с работни дни?

3. Какво възнаграждение се дължи за времето на удължаването и за времето на компенсирането."

Пита П.М. от Плевен



Удълженото работно време е уредено в чл.136а от Кодекса на труда и този текст вече започна да се прилага. Това поражда и първите проблеми, свързани с неговото действие.

Накратко ще се спрем на поставените въпроси.

1. Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа. За работниците/служителите, за които е определено намалено работно време, продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 1 час над намаленото им работно време. Намаленото работно време не се уговаря с договора, а става по силата на нормативен акт на правителството.

В масовия случай, при договорен 8-часов работен ден, индивидуалното удължаване ще е от два часа. Ако обаче с трудовия договор (или споразумение към него) е уговорено по-кратко работно време, както е в случая от писмото, то тогава индивидуалното удължаване може да е с повече от два часа, но то не трябва да надхвърля 10 часа на ден. В случая с читателя индивидуалното удължаване на работното време може да е 3 часа, а общата продължителност на работното време през деня - 10 часа.

2. По наше мнение компенсирането следва да се извърши почасово в работни дни. Този извод се налага от тълкуването на чл.136, ал.1 и ал.4 КТ. Особено насочваща в това отношение е първата алинея, в която се казва, че работодателят може "да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира, чрез съответното му намаляване, през други". От това се разбира, че удължаването става през едни работни дни - ден след ден с определен брой часове, а компенсирането се осъществява съответно - през други дни работното време се намалява с часовете, с които е било удължено. И колкото са дните на удълженото работно време, толкова трябва да са и дните на намаленото работно време. Съответно на удължаването компенсиране урежда и четвъртата алинея на чл.136, където е казано, че работодателят "компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден".

Следователно под съответно следва да разбираме не само броя на часовете, с които е удължено работното време през едни дни, но и броя на дните, в които това удължаване е станало. Т.е. периодът от време на реалното удължаване трябва да е равен на периода от време на реалното компенсиране.

3. Що се отнася до последният въпрос за трудовото възнаграждение, то би следвало да остава непроменено. Особено щом в случая става дума за заплата, която е "твърдо уговорена", т.е. е повременна форма на трудовото възнаграждение (чл.247, ал.1 КТ). Работодателят има право едностранно да удължи работното време, но няма право едностранно да промени трудовото възнаграждение, освен в случаите по новата ал.3 на чл.118 КТ, т.е. едностранно да увеличи неговият размер. Не може обаче едностранно да го намали. Поначало трудовото възнаграждение се уговаря при сключване на трудовия договор. Неговият размер подлежи на предоговаряне по пътя на допълнителното споразумяване.

На практика удълженото работно време урежда полагането на извънреден труд, който се компенсира с намаляване на работното време. Трудовото възнаграждение остава едно и също (такова, каквото е договорено) както при работа при удължаване на работното време, така и при работа в условията на компенсиране. Този извънреден труд не се заплаща, както е при извънредния труд. Той не се компенсира и с допълнителен отпуск при работа на ненормиран работен ден.