Стъпки в грешната посока
Продължителността на разрешеното работно време бе увеличена с 20%. Узакони се и използването на непълнолетните като работна сила.
Ако имаше синдикати или социалдемократически или социалистически партии у нас, все някой щеше поне от кумова срама да реагира. Но нищо такова не се случи.
Е, как ще се интегрираме с Европейския съюз? И с кого, след като и в Германия и във Франция, да не говорим за Гърция, само при лек опит за промени в работното време стигнаха до общонационални протести?
Но не какво става в другите държави е важно за нас. По-важно е какво значи подобен акт за българското общество.
Преди доста време Хенри Форд пръв разбира, че работникът освен с работната си сила е полезен и като покупателна единица. И вдига заплатите. Така включва и работниците сред онези, които купуват колите му. На този принцип задвижва цялата икономика на САЩ. Защото силна икономика има при голям пазар. У нас това, уви, не се случва. Не по три-четири коли, колкото сега имат родните новоизлюпени богаташи, и по десет коли да купуваха пак не биха представлявали пазарен интерес за роботизираните бълващи конвейри. Защото са основните (и единствени) купувачи на подобна продукция.
На този фон удължаването на разрешеното работно време показва обратна на фордовия подход тенденция. Защото крачката води само до засилено използване, експлоатация е остаряла дума, на човека. Но така могат да се намалят донякъде разходите, само че няма да се постигне нито производителност, нито, което е още по-важно, ще се подобри качеството на произвежданото.
От друга страна пък е немислимо започването на каквото и да е производство при китайската конкуренция. Вече даже има и български предприемачи, които си разкриха производство в Китай.
Тогава защо беше нужна тази промяна? Туризмът у нас, според специалисти, почти е достигнал възможностите за развитие. И да се удължава работното време, там проблемът е, че никога българинът няма да постигне раболепието на турчина. Шивачките и досега работеха по 12 часа на ден за без пари. Тогава за какво е този акт?
Сетихте се - селското стопанство. Разкъсано от "реформите" на Желю Желев и ликвидаторите на Филип Димитров то наистина може да се задвижи само с повишено използване на много хора. Но и със спиране на кражбите на циганите. Така че решението с работното време май не е стъпка в най-правилната посока. По-скоро е стъпване накриво.
.
, понеже има опит.
23 Март 2005
