Преди години, когато бях толкова млад и щастливо глупав, че още водех среднощни разговори за смисъла на живота, формулирах нещо, което сигурно и мнозина други са казвали и мислели. Това е една не особено оригинална (и може би невярна) мисъл за разликата между западните хора и нас, славяните. Че ние хвърляме 90% от енергията си, за да произведем (и оправим) отношенията помежду си. Докато "те" насочват тази енергия "навън", към вещите, към предметите в света.

Спомних си за това сега, като гледам първите стъпки във властта на НДСВ.

Удивителна картина! Та те се занимават вече месец само с отношения!

Нито една идея не се обсъжда, нито една управленска задача не се дискутира, нито един концептуален сблъсък не сме регистрирали.

Обратно. Всеки божи ден нови и нови имена, нови и нови кандидатури за министри, вицепремиери, партньори, заместници...

Ще кажете: правят екип, това е нормално. Но цялата работа е там, че г-н Сакскобургготски като че ли търси да балансира хора и партии, а не да изгради балансирана политика! А това съвсем и съвсем не е едно и също.

Ще поясня. Можеш ли да си поставиш за задача да намериш добър министър на вътрешните работи изобщо? Не, разбира се, това е глупаво. Защото преди това трябва да знаеш отговора на въпроса: а каква линия, каква политика трябва да води МВР? И след като си отговорил на този първи и решаващо важен въпрос, тогава вече трябва да питаш: а кой би бил подходящ за тази политика министър? Другото е все едно да търсиш "добър спортист",



без да си се замислил

дали играта ще е футбол

или скок на височина.



Ако е второто, то изумителният Христо Стоичков веднага ти се превръща в груба кадрова грешка...

Но какво виждаме? Някой е казал: "Хайде да сложим Бонев". Други са репликирали: "Ама Доган ще е против". Трети е вметнал: "Познавам един от Варна, Рафайлов се казва, прави добро впечатление".

Кое е най-лошото? Най-лошото е, че тук се предполага, че МВР някак си и така си работи, и така го има. Въпросът се оказва само в това кой ще го оглавява. С това от първата крачка никаква реформа в МВР не се залага. Министърът просто отива да махне лошите хора и да назначи добри. Хубаво, ама още на шестия месец министърът ще се натъкне на много по-дълбоки трудности. И в този момент (както вече сме виждали) ще започне да воюва с другите правни институции. (Понеже от самото начало не си е формулирал никаква реформа в главата, то



своята собствена неспособност

да проведе линия ще привиди

като дефицит на власт!



Като желание на другите да му пречат. И ще почнат историите, които знаем. И чийто край вече знаем също: МВР срещу прокуратурата, службите срещу всички, президентът се намесва...)

А междувременно същият този г-н Бонев преди година формулира поне 5 неща, които трябва структурно да се променят. Като на неспециалист тогава най-силно впечатление ми направи идеята за въвеждане на защита на свидетели и на "сделка с правосъдието". Това сега ще се прави ли или няма да се прави? Но както НДСВ са го подкарали, самият този въпрос ще възникне пред тях след година. Т.е. безнадеждно късно.

Да не говорим, че вече са проспали - поне според мен - главното решение, което в тази област е необходимо на страната: създаване на тукашно ФБР, и то на политически контролирано от всички партии ФБР... Това е радикална идея. И може би греша вече години, като я смятам за правилна. Тук обаче обръщам внимание на друго: вече е почти късно за НДСВ да започне да обсъжда радикални идеи. Тъй като те са малко опасни и не могат да се скицират на коляно, изискват дълги, подробни и с участието на много тесни специалисти осъждания.

И чак след тези обсъждания въобще възниква въпросът: а кого да сложим да ги осъществява.

Какво излиза? Че



НДСВ вече се е поставило в

положението на сила, способна

само на козметични промени?



Не ми се мисли така, но има нещо такова. Или поне всеки момент ще "заима"...

Защото нито една по-радикална идея не се обмисля, не се обсъжда. И освен за МВР това важи и за здравеопазването, и за образованието, и за горите, и за какво ли не.

И може би най-ярко проблемът личи от разговорите по темата за телевизията и радиото, за свободата на пресата. Тук приказките (и то естествено кулоарните приказки) са само от типа: на кого ще дадем лиценз и от кого ще го вземем. Кого ще уволним и кого ще назначим. А за реалните проблеми - нищо. А те, бога ми, са множество: Държавна или обществена телевизия (какво би означавало последното) или само частни тв канали? Ще се търси ли решение на монополната ситуация в пресата и как? Ще бъдат ли оставени журналистите в сегашното им положение на прости наемни работници в своите медии или законът ще им даде някои права, съответни на особената им функция в обществото? Защото всички повтарят, че пресата е също власт. Но един съдия е несменяем или трудно сменяем. Във всеки случай процедурно сменяем. А един журналист може да бъде уволнен, както се уволнява пиян водопроводчик: бързо, радостно, унизително.

Да не говоря за по-сложните проблеми на свободното слово...

А какво виждаме да се обсъжда в реалността? Как да махнеме по-бързо Лили Попова.

Ами лесно, господа. Както предишните: като промените закона и го направите така, че да е персонално удобен за Вашия човек.

Само че тогава няма и причина да свършите по начин, различен от предишните.