С "Карантината" на Жан-Мари Гюстав Льо Клезио приключи френската серия на поредицата "Пет звезди" (изд. "Хемус"). Замисълът й е да се представят на български пет стойностни творби от отделна национална литература. Вече тръгна и скандинавската "петорка".

Романът от 1995 г. е предпоследният на Льо Клезио (1940). Писателят е четен у нас отпреди 20 години, първо с "Пустиня". Преди броени дни се сдобихме и с есето му върху историята на Мексико. Той е нещо като "глезено момче" на френската литература - още с дебюта си на 23 години печели престижната награда "Рьонодо".

"Карантината" е мощна проза. Основното събитие е от 1891 г. Двамина братя французи се връщат във фамилното имение на остров Мавриций заедно с младата булка на по-големия. По пътя престояват 3 месеца на карантинното островче Флат: малария, едра шарка и всички възможни болести, глад, жажда, смърт. Льо Клезио съблича героите си от цялата материална опаковка на цивилизацията. Хвърля върху базалтовата скала сред океана европейци и индуси и наблюдава какво ще се получи.

Всичко почва в парижко кръчме през зимата на 1872 г., със скандалната поява на Артур Рембо: "Застана неподвижно на вратата, сякаш се колебаеше, после взе да ругае, да заплашва, да размахва юмруци"... Пол Верлен се надига от ъгъла и го извежда. По пътя за Мавриций братята попадат на смъртно болния Рембо в Аден. Фигурата му се е запечатила в паметта на по-големия, присъствал случайно в онази кръчма като дете. Деветдесет години по-късно наследник на фамилията тръгва да издирва следите на малкия брат, чието име носи, и чиято невероятна любов с местно момиче е в центъра на историята.

Льо Клезио е подредил сложен роман. През един от разказите промушва друг, през втория - трети, просмуква културите и езиците едни през други (и днес Мавриций е миниатюрно копие на света - сплав от раси и култури)... Льо Клезио се е вживял в ролята на демиург и не без самочувствие мачка словото като глина. Въртеливият ритъм отвежда следотърсача до лобното място на Рембо, това е финалът и едната възможна развръзка.