Хубаво дърво е черешата, дами и господа - историческо! Кой не знае черешовото топче, кой не е слушал за него? Гръмна туй топче със страшна сила - е, нищо не уцели, ама привлече вниманието на световната общественост, както пише в докладните записки по българските въстания.

Тежки бяха времената тогава, с мъка се носеха на плещите. Защото под игото не е шега работа, не става само дума за чуждо присъствие. Да издържиш толкова векове - ами че то се иска характер, самосъзнание, яко дупе...

Не че времената сега не са тежки, каквито и да ги плещим с лекота. Защото и демокрацията не е шега работа, ами сериозна безработица, ниски пенсии, мижави социални помощи - не става дума за чуждо отсъствие. Да издържиш сега, повече от видно е, се иска най-вече яко дупе - това е характерно и всички добре го съзнаваме.

Обаче, дами и господа, днес не е нужно да гърмим с черешови топчета. Държавата ни, както знаем, сама си гръмна. За най-голям сеир на световната общественост...

Какво очаквахме да стане - самодиви да ни носят промяна? Вятър се оказа промяната. И вече нищо няма налице - всичко е наопаки. Съборихме си къщата, гътнахме си оборите, подпалихме си плевнята като партиен дом - едната череша ни остана в двора, дето съвсем е разграден. Ама вкусни са плодовете й? Така е... Че и за обици стават! Щото българинът все има нужда от обица на ухото. Голям пънкар излезе!

И какво? Катерим се по черешата, за да берем плодовете. А всъщност берем ядове - я някои и душа берем! Че то друго какво ни остава? Но пък без душа не можем. И това може би ни е хубавото - че всеки душа носи. При това сам си я носи. Защото колко му е на човек душичката - изобщо няма нужда да наема хамали за носенето й!

Та катерим се по черешата, от клон на клон се катерим и все гледаме да стигнем някой по-висок, пък ако може и да е банков клон. Обаче знаем, че трябва да се внимава. Тъй де - крехки са клоните на черешата, чупливи. Съвсем спокойно можем да ги оприличим с клоните на властта. Така че колкото по-високо се катерим, толкова по-голяма е опасността клонът да се счупи и да паднем. А знае се какво ще кажат за този, който падне. Ще кажат: "Така му се пада!..." Е, което си е истина, на него сигурно точно хич не му се пада така, ама такива са законите на властта: падаш - друг да се качи (вервайте ми!)...

Но човек и да не падне от клона, рано или късно ще го схрускат и ще го изплюят като костилка. И какво му остава тогава на човека, т.е. на костилката? Тепърва ще трябва да търси благодатна почва, да пуска корени, да расте, да се надява, че ще го полеят... А и ще трябва да тръпне кога ли ще му оберат плодовете!

Е, ще претръпне човекът в края на краищата, къде ще ходи! Щото просто няма начин да не го оберат. Както сами сте се убедили, дами и господа, в тази държава не остава нищо необрано. Вервайте ми!