"О, дайте, дайте свобода на мисълта!"

Вопълът на маркиз Поза към тиранина Филип II все по-често раздира печата. Нетърпението да се установят с новата власт свободни взаимовръзки е налице и в неделния "Труд". Не се иска нещо особено глобално. Само "Дайте свобода на журналиста", гласи по-скромният призив на техния маркиз Позиция.

И примери за освобождаване виждаме в същия брой - например как Мони Паси по свободни къси гащи играе футбол, за да се отърси от оковите на министерстването. А също и в дописката "Тодор Живков пак ще ни гледа от площада" - в Правец гласят паметник за 90-годишнината му. Къде е тук свободата ли? В спокойствието, с което градът взима това решение, без да се плаши от войнстващата бакърджиевщина. Тя е формулирана и в осъзнатата необходимост, изречена от внучката Евгения: "БСП си даде сметка, че не може да бяга от миналото си". Дано... Пък ако рече и цялата държава да си даде тая сметка и да престане да взривява историята си, цена няма да имаме.

Реставрацията на по-отколешното минало също тече със страшна сила. "Наш'те Кобурги - по-добрите Кобурги", хвали династията на сегашния премиер "24 часа", рекламирайки поредната "сензационна" нова книга. Те добри-добри, ама комисията за разсекретяване на добри думи не вярва! "От понеделник ровят за досие на Симеон и министрите му", обявява вестникът на челно място. Май много свобода му се даде на тоя неизяснен младеж Андреев? "Хора като Тодор Бояджиев, работили в различни служби, не могат да казват какво да стане в демократична България", изрепчил се Методи. А на кои си качества отгоре той самият ще казва кои са добри и лоши, не се знае.

Виж, за американската слободия се знае - тя е на оръжието отгоре! "Вашингтон помагал на албанските терористи", цитира "Труд" германския "Шпигел". Каква ти тук мисъл за Македония, каква свобода на Балканите...