Плъхове се надбягват днес в зловещите кухненски помещения, в които елитни готвачи са приготовлявали ястия с месото на политическите опоненти на Жан Бедел Бокаса, или Бокаса Първи, самопровъзгласилия се император на Централноафриканската република.

Дъждовете наводняват тайните подземни скривалища на двореца, в който безподобният Бокаса се е криел в продължение на седмици сред купища банкноти и диаманти, създавайки впечатление, че е на официално пътуване.

Дворецът Беренго днес представлява полуразрушен монумент в памет на "Големия човек", безчинствал в африканската държава, но неговите наследници се надяват да го възстановят като туристическа атракция. "Бокаса е важна фигура от историята на нашата страна, а също на африканския континент", твърди Албертин Дуния, началник на Националния музей в столицата Банги, намираща се на 80 км от Беренго.

"За нас е важно да опазим тази история - била тя добра или лоша", казва Дуния, която подкрепя проекта за възстановяване бърлогата на диктатора човекоядец.



Управлението на Бокаса започна с големи надежди,



след като той взе властта през 1966 г. Някогашните колониални войници, служили на Франция, построиха мрежа от шосета, университет и стадион в рядко населената държава, намираща се в самото сърце на Африка, под Екватора.

Бившият френски президент Валери Жискар д'Естен се радваше на ловните си сафарита с Бокаса, който щедро му подаряваше диаманти, с които страната му е богата. Това впрочем създаде немалко главоболия на Жискар в родината му. Собствениците на яхти се редяха на опашка, за да акостират на речното пристанище в Банги, на река Убанги. Пристанището днес е пусто.

"При Бокаса нещата вървяха. Пътищата бяха добри, в страната имаше сигурност. Централноафриканската република беше



най-добре пазената тайна на Африка",



каза дипломат, работещ в Банги.

Но все пак имаше граници за това колко дълго зверствата на Бокаса можеха да останат в тайна. Светът видя също с учудване имперската коронация, извършена в Наполеонов стил през 1977 г. Тя е струвала една четвърт от годишните валутни постъпления на държавата.

Страшно е било също да бъдеш съсед на Бокаса. "Брат ми, който беше учител, една вечер беше тръгнал да се прибира вкъщи, а пътят му минаваше близо до двореца. Вкараха го вътре, и повече не го видяхме", разказва Сима Фугастон, който се прехранва, като продава трева. Той я коси на територията, на която някога Бокаса е отглеждал лъвове край вилата си в Колонго. "Той имаше навика да качва просяци на самолета си и ги хвърляше отвисоко в реката Убанги", разказва професор в университета.

Пребиването до смърт на десетки ученици, отказали да купят скъпи униформи от имперската фабрика, се превърна в толкова голям скандал, че старият приятел Жискар д'Естен изпрати френски войски в Банги, за да свалят от власт Бокаса. Говори се, че сърдитият император ял от месото на някои от тези деца.

Самият Бокаса има множество деца от 15-те си жени.



62 негови деца са най-активните радетели на проекта



дворецът Беренго да бъде възстановен - като урок за подрастващите. На тях днес не разказват нищо за един период, който по-възрастните искат да забравят.

Защитниците на Бокаса казват, че той не е бил толкова кръвожаден, колкото други бивши диктатори - например Иди Амин Дада в Уганда, Масиас Нгуема в Екваториална Гвинея, Мобуту Сесе Секо на някогашен Заир, а също в сравнение със съвременните лидери Секу Туре от Гвинея и Гнасингбе Еядема от Того.

"Централноафриканците трябва да съдят Бокаса сами за себе си. Прекалено дълго бяхме манипулирани от французите", казва Константин Баланга, по-младият брат на императора и бивш шеф на имперската охрана.



Днес той мете шумата в двора на двореца



Бокаса потърси помощ от Либия, когато бе свален от власт, и прекара там изгнанието си. Той се завърна в родината си през 1986 г. и бе осъден на смърт след процес, изпълнен с ужасяващи разкрития за детеубийства и за човешко месо, открито в хладилниците. Все пак обвиненията в канибализъм останаха недоказани в съда. Впоследствие смъртната присъда бе заменена с доживотен затвор.

След освобождаването си от затвора през 1993 г. Бокаса се провъзгласи за 13-ия апостол на Христа. Той почина три години по-късно от сърдечен удар, на 75-годишна възраст.

Роднините на Бокаса писаха до туристически организации в Европа с молба да финансират реставрирането на двореца и отправиха петиции до правителството за съдействие. Сегашният президент Анж-Феликс Патасе, избиран през 1993 и 1999 г., е бивш министър на Бокаса и е играл важна роля в организирането на имперското коронясване, макар че по-късно се обърна срещу императора.

"Всяко изложение или реставриране на именията на Бокаса трябва да се направи внимателно - заяви Пиер Н'Дикини, министър на туризма. - Това е прекалено чувствителна тема."

Дали към Беренго ще се втурнат много туристи, е друг въпрос, като се има предвид, че страната след смъртта на Бокаса беше разтърсвана от серия бунтове на армията. Последният бе потушен в началото на юни с цената на десетки жертви.

Централноафриканската република обикновено се посещава от едва няколко хиляди туристи годишно и цифрата включва хората, гостуващи на свои близки, както и любителите на ловни сафарита.

"Мисля, че на хората ще им е интересно да научат как е живял императорът - казва Жан Мбома, един от внуците на Бокаса. - Освен това сме много бедни. Дворецът е всичко, което имаме."

---------

Каре

Испанската журналистка Кристина дел Вале за коронясването на Бокаса



"Няма да забравя никога тези два златни трона, тези гигантски златни орли, тези стотици журналисти и фотографи от цял свят, тази ревяща тълпа, този оркестър на френския флот, дошъл сякаш от някой филм за колониалната епоха. Когато сержантът Бокаса влезе в Двореца на спорта в Банги за коронясването си, на челото му имаше тиара от злато и изумруди на Цезар, точно копие на тази, която носеше Наполеон в деня на коронясването си през 1804 г. И както направи Наполеон, той свали тиарата, за да си сложи императорската корона с 2000 диаманти и други скъпоценни камъни - рубини, смарагди и един изумителен брилянт от 34 карата. Туниката по дизайн на французина Оливие Прис беше от естествена коприна, а върху нея бяха нанизани милион перли, които го покриваха от врата до земята, а обувките му също бяха покрити с перли. Имперските мантии на Бокаса и на жена му бяха дълги по 13 метра и бяха направени едната от 600, а другата от 500 кожи от хермелин. Върху главата на коленичилата императрица Бокаса положи имперската корона точно като Наполеон. След Наполеон и шаха на Иран за последните 172 години Бокаса беше третият човек, който дръзна да се самокороняса."

--------