Вече се научихме, че в горещите летни дни топлият чай утолява жаждата по-добре от студена газирана напитка. В Шри Ланка обаче казват, че не всеки чай се пие в жегите. "Летният чай" е по-светъл и лек от познатия ни черен или зелен, който може да се намери в специализираните магазини.

Чаят е най-старата напитка в света. Първите сведения за него датират отпреди 4700 години. През ХVI в. холандците го пренесли в Европа като лекарство против настинка.

Японците твърдят, че чаят има най-изискания аромат, с който не могат да се сравнят "арогантният вкус на виното, високомерието на кафето и сантименталната наивност на какаото". От векове поети и философи обожавали неговата чудна сила да освобождава тялото от умора, да укрепва духа и волята, както и да изостря зрението.

Най-добър в целия свят е цейлонският чай, казват в Шри Ланка. Единствено китайският и индийският могат да се конкурират с него. Тайната на това шампанско сред чайовете е, че се отглежда във високите планини. Цейлон, който днес наричат Шри Ланка, е покрит с огромни чаени плантации, което е и основен поминък за местното население. Берачките на чай са главно момичета, твърде впечатляващи със своите дълги черни коси, шарени дрехи и големи кошове на гърбовете. Малките женските пръсти се движат плавно във въздуха и откъсват само трите листенца от върха на всяко клонче - един още неразлистен и други два съседни, със светлозелен цвят.

Климатът там благоприятства бързото развитие на пъпките - за пет дни новите вече са готови. Берачките трябва да напълнят



поне три коша на ден за 10 часа



Чаеният рай в Цейлон е най-високата плантация, наречена Нувара. Колкото по-високо се изкачва човек, толкова по-красиви гледки се откриват. В една такава точка, където зеленият масив се слива със синьото небе, се намира една от най-старите фабрики за чай, наречена Tea Factory. Днес тя е хотел, чиито стени са просмукали аромата на чай. Особено приятно е в тази обстановка да се опита истински прясно приготвен чай. Той има цвят на сребрист бронз, с леко оцветяване в старо червено и неповторим аромат.

Вкусът? Първа глътка, втора, трета... всяка е различна по вкус. Ароматът прониква в носа, после в гърлото и се разлива по цялото тяло. След две изпити чаши чувстваш, че тялото и дрехите ти ухаят на чай. Дъхът ти е друг. Това става на 2000 м над нивото на Индийския океан сред зелени чаени храсти, синьо небе и облаци, които те обгръщат с особено спокойствие.

Любопитно е обаче как малките зелени листа се превръщат в ароматна напитка.



Много важни са обработката и сушенето им



В чаената фабрика листата се подреждат върху големи плоскости, където остават, докато изсъхнат. После се пресоват, за да се освободят ензимите. Смачканите листа се изсипват в огромни каци, където ферментират. Така престояват понякога половин час, а друг път три часа - в зависимост от вида на чая, който трябва да се получи.

Сушенето е най-голямото изкуство. Част от листата по време на пресипването се чупят. Те попадат в най-обикновените и евтини опаковки чай. Злите езици говорят, че това са листата, събирани от най-долната част на храста. Но истината е, че те са само изпочупени и се събират единствено от връхчетата на клончетата.

Почитателите на топлата и ароматна напитка подобно на кафеджиите са способни да дадат и последната си стотинка за хубав чай. Някои предпочитат неферментиралия зелен чай, други - светлокафявия пресован или тъмно ферментиралия. В Цейлон човек може да разбере колко различен е вкусът на чая, набран във високите планини, в централната или южна част, около океана. Всяка плантация има свой вкус. Чаят от високите плата е най-аристократичен и доста по-светъл, но с наситен прозрачен цвят. Ароматен, без силни дъбилни вещества, не стягащ лигавицата. Запарката от листенца, събрани отпреди няколко дни, е истински нектар за богове.

Защото свежестта на този букет мирише приятно и е изключително вкусен.



Чаят не е вино. Обича да е млад



След изсушаването е много хигроскопичен - поема влагата и различни други миризми. Влагата може да доведе до мухлясване. Чуждите миризми, макар и приятни, но не и чаени, повреждат вкусовите му качества.

Някога чаят се е доставял в Европа, главно в Англия и Холандия, със специални кораби. В тях те поемали миризмите като гъба. Преди да го пуснат в продажба, престоявал в складовете в близост до други неповредени чайове, докато се смеси с техния аромат. През това време обаче той остарявал и имал застоял и измъчен вкус.

Ланкийците казват, че чаят прилича на жената - стига да бъде защитена и обичана, тя може да разкрие своите прелести. Лекарите от университета в Шри Ланка нямат съмнение - чаят дава живот. Държи в младежка кондиция нашите органи,



понижава нивото на т. нар. лош холестерол



Ето защо е добре да се пие след ядене на по-мазни ястия. Стимулира кръвообращението. 46% от риска за склероза се редуцират с две чаши чай дневно, а 69% - с четири. Укрепва кръвоносните съдове. Голямото съдържание на флуор укрепва зъбите и костите. Съдържа витамин С, Р, К. Зеленият чай пък действа антибактериално и прогонва лошите болести.

В плантациите около областта Канди, в централната част на Шри Ланка, е по-влажно и човек чувства непрекъсната жажда. Минерална вода, сокове не успяват да я утолят. Ланкийците не разбират нашите опити да се наливаме с леденостудени напитки. В горещините жаждата се утолява само с чай, казват те. И който не е пробвал, нека опита. За целта обаче трябва да избере почти прозрачен вид, лек на вкус. Сервира се с малко топло прясно мляко, колкото да се забели цветът му. Този чай няма нищо общо с тъмния, силен и ароматен вид, които вирее във високите плата.



каре



Как се купува чай?

Опаковката трябва да бъде запечатана, ако мирише, не я купувайте!

Чаят да бъде опакован в страната, където е произведен (оригиналната цейлонска опаковка е с цейлонски лъв).

Да се провери датата на производство - чаят с целофанова опаковка има трайност две години, а без - 3 месеца.



каре

Запарване на чай

В чайник се кипва вода. Върху отвора му се поставя малко керамично чайниче и се затопля. В него се поставя насипен чай - по лъжичка на чаша, и продължаваме да го затопляме сух. След десетина минути му сипваме вода - колкото да покрие листата, и го поставяме върху чайника. Пак го подгряваме още 5 мин. Накрая сипваме вода до половината на чайничето и загряваме още 15 мин. върху врящия чайник. От така получената концентрация сипваме в чашите и разреждаме с вряла вода.



Рецепти:

Английски кейк за чай

Продукти: 18 с. л. брашно, 12 с. л. нишесте, 1 голямо пакетче масло, 2 ч. ч. пудра захар, 4 яйца, 1 ч. л. бакпулвер, 1 щипка сол, 1 ч. ч. бадемови ядки, 5-6 с. л. сладко от вишни, 5-6 с. л. вишни от вишновка, 1 ч. ч. ром, 8 с. л. стафиди, 2 с. л. сладко от портокалови кори, 100-150 г шоколад (кувертюр).

Приготвяне: Плодовете от сладката и вишновката се надробяват и се мариноват (1-2 часа) в рома или коняка, след което се отцеждат. Брашното се пресява заедно с нишестето, бакпулвера и солта. Маслото и захарта се разбиват на пяна и към тях се прибавят последователно яйцата и по малко от брашнената смес след всяко яйце. После се прибавят останалото брашно, плодовете, бадемите и рома от маринованите плодове. Тестото се изсипва в кейкова форма, покрита с намаслена хартия, и се пече отначало (10 мин.) в силна фурна, а след това (50 мин.) при умерено нагряване. След изваждането се покрива с разтопения шоколад.



Улмски сладкиш

Продукти: 1ч. ч. пудра захар, 10 яйца, 1 и 1/2 ч. ч. брашно, 1 (65 г) пакетче масло, 6 с. л. стафиди.

Приготвяне: Яйцата и захарта се разбиват на печката, докато удвоят обема си, след което се отделят от огъня. Прибавят се постепенно брашното и разтопеното, но не горещо масло, а след това - стафидите. Тестото се изсипва в намазана с масло кръгла форма и се пече в умерена фурна. Сладкишът се обръща в чиния, поръсва се с пудра захар или се намазва с разтопен мармалад от кайсии и се глазира с шоколадов кувертюр.



Виенски сладкиш Гуглоф

Продукти: 250 г брашно, 125 г масло, 250 г захар, 3 яйца, настърганата кора и сокът на 1 лимон, 1 пакетче бакпулвер, 1 ч. ч. прясно мляко, 1 пакетче ванилия, 1-2 с. л. какао.

Приготвяне: Към брашното, пресято с бакпулвера, се прибавят захарта, леко разтопеното масло, яйцата, млякото и подправките. Омесва се среднотвърдо тесто, което се слага в намазана с масло и поръсена с брашно къдрава форма за кекс. Пече се отначало в силно загрята фурна, а след като бухне, при умерена температура. Преди изваждането от фурната, сладкишът се пробожда с клечка за зъби; ако тя излезе суха, сладкишът е изпечен.