Легендарният балкански режисьор Емир Кустурица прави актьорския си дебют във френския филм "Вдовицата на свети Петър". Лентата на Патрис Льоконт ("Момичето на моста", "Смешно") си заслужава гледането дори само заради този факт. С него или без, това е едно от най-добрите произведения на френското кино напоследък. Кустурица е съчетан на екрана с Жулиет Бинош и Даниел Отьой. Първата определено е най-красивата актриса на средна възраст от страната на Наполеон и Ален Делон, която след спечелването на "Оскар" за "Английският пациент" стана конвертируемо име и извън границите на родината си. Вторият пък е най-търсеният и ангажиран човек във френската кинематография.

Ролята на Кустурица е идеална за изпълнение от тъмен балкански субект, какъвто е режисьорът на "Ъндърграунд" и "Циганско време". В пияно състояние той и негов приятел убиват човек заради идиотски спор дали жертвата е "дебела" или "тлъста". Това добре, но зад рошавата фасада на убиеца се крие златно сърце. Разбира го жената на капитана, който е една от най-високите инстанции на забутания о-в Сен Пиер и Микелон, френска колония от края на 19-и век. Със съдействието на съпруга си, Бинош бързо успява да превърне убиеца в героя на острова, при това без да подхване романс с него. Всичко това - докато чакат пристигането на гилотина и назначението на палач, които да видят сметката на осъдения.

Въпреки максимално опростената си - като ренесансов роман история, "Вдовицата на Свети Петър" е тежък, поетичен и дълбоко трагичен филм. В него няма нищо американско и нищо слънчево. Наглед мелодраматичната фабула помръква с всеки следващ кадър от камерата на Едуардо Сера ("Джуд", "Неуязвимият"). Както си му е редът за един филм, носещ заглавие "Вдовицата.. ", финалът и на този е изцяло в черно.