Опасния рецидивист по прякор Катила го дебнехме отдавна. Най-сетне установихме, че се укрива в къща на ул. "Боровинка".

Заловихме го в едно хладно, смръщено утро. Командосите тръгнаха дебнешком надолу по улицата, а аз седях в джипа и слушах как някъде кукурига петел.

След малко се чуха изстрели, заквича куче. При мен дотича старшият на групата и доложи:

- Господин генерал, навлязохме в обекта, разбивайки вратите и прозорците, и заловихме издирваното лице!

- Някакви проблеми? - попитах.

- Имаше бултериер, наложи се да го застреляме - обясни старшият. После уточни - Всъщност само го ранихме. А заедно с дядото заловихме и една баба.

- Какъв дядо, офицер? - погледнах го.

- Издирваното лице, господин генерал!

- Трябваше да арестувате 40-годишен мъж - казах.

Старшият на групата се умисли. Поиска разрешение и отиде да провери случая. Секунди по-късно пак проехтяха изстрели и нещо рухна.

След малко старшият дойде при мен.

- Господин генерал, станала е грешка - доложи той. - Обаче ние възстановихме щетите, наши дърводелци поправиха вратите и прозорците, кучето го оперираха във Военна болница.

- А издирваното лице? - попитах.

- Попа го арестувахме в съседната къща.

- Какъв поп, офицер? - погледнах го.

- Четиресетгодишен, господин генерал. Не оказа съпротива при задържането, само се наложи да застреляме магарето му.

- Офицер, издирваното лице не е поп - казах.

Старшият на групата се умисли. Поиска разрешение да отиде да провери случая. Разреших му и добавих:

- В стола на министерството да направят магарето на суджуци и да ги дадат на попа. И, офицер, кажете на дърводелците - след като оправят поповата къща, да останат на разположение.

- Слушам, господин генерал - козирува той. - И зидарите няма да освобождавам.

- Зидари? - погледнах го.

- При попа влязохме през северния калкан на сградата - обясни той и изтича при щурмовата група.

След малко пак се чуха изстрели, някой нещо изкрещя и като че ли хвърли празна бутилка.

Изведнъж усетих, че не съм сам. Погледнах наляво и видях, че до джипа стои мъж по пижама и неистово се прозява. Свалих стъклото.

- Господин генерал - каза той, - ще извинявате, че ви безпокоя, ама това на нищо не прилича, още няма 7 часа, а в квартала е бойно поле, човек не може да мигне! Дойдох да се предам, та белки в ареста да си отспя на спокойствие!

Кимнах към задната седалка. Той седна там, наметна се с някаква куртка и задряма. Подкарах към "Развигор". Слънцето пробиваше утринната мъгла...