|
Неведнъж сме се спирали пред сергиите в градинката до храм-паметника "Александър Невски", за да се полюбуваме на дантелите, излезли изпод сръчните ръце на жените-плетачки.
Една от тях е Василка Христова,
която ни разказва, докато налива кафе, че моделите и десените на каретата са най-различни. Преобладават обаче цветята. Геометричните фигури също не са рядкост, а сред многобройните карета, които е изработила, тя изнамира и едно с пеперуди, а друго - с лозови листа.
Василка взема повечето от моделите от различни списания и рядко измисля нови шарки.
Най-често дантелените карета красят холните маси, забелязала е тя. От рибарско тире обаче се плетат и пердета, покривки за спални и дори много ефектни блузи.
Въпреки че носи името "рибарско", тирето за каретата не е като това за рибарските мрежи, а много по-тънко и фино. Василка плете с български конци, произведени във фабриката в Казанлък. Два са основните цвята за преждите - бял и екрю.
Както всичко красиво, и плетените дантели не стават бързо и лесно. За изработването на една покривка за холна маса, например, са необходими най-малко 5 дни постоянен труд. Големите изделия отнемат месеци труд и търпение. И ръцете, и очите се уморяват, споделя 81-годишната Василка, но и през ум не й минава да спре да плете.
Иначе тя се занимава с плетене вече повече от 65 години. За толкова време
сигурно е изплела стотици метри дантела.
Още пази първото си каре. За съжаление обаче то е вече прекалено старо и скъсано, за да може да се използва. Освен това е плетено по "старата технология" - на 5 куки и трябва да се глади по специален начин. Първите й опити да плете дантела са от 15-16 годишна възраст. Тогава било на мода ръкавите на женските ризи да завършват с дантели. Василка се научила да плете от познати, тъй като, както с мъка споделя, от малка остава сираче.
Отначало, което г-жа Христова плете, е за дъщерите й и други роднини. Нито една от тях обаче не се е заразила от майсторството само с кукичка и кълбо рибарско тире да изработиш невероятна дантела. Надеждата да продължи хобито и така да го превърне в семейна традиция Василка възлага на внучката си Венера. Тя единствена от четирите й внучки се е захванала за малката кукичка.
1989 г. естествено преобръща битието на Василка, също както на всички българи. Ниската пенсия я принуждава да започне да прави карета и за продан. Една от жените, които плетат и продават дантели пред "Александър Невски", оценява майсторлъка на Василка и започва да й поръчва карета. За труда и майсторството си изкусната плетачка обаче не получава достатъчно. За каре за холна маса и две салфетки, с които то е комплект, Василка взема не повече от 15 лв. А само за преждата (която е над 100 грама) й трябват повече от 4 лева. По-рано, когато продавачките на карета бяха в подлеза на ЦУМ, имаше много повече работа, споделя г-жа Христова.
Плетенето на дантелените карета е свързано с броене, брои се всяка бримка, за да се получи желаната фигура.
Каретата не се колосват, както е било задължително преди години. Конците стават все по-добри и готовите карета трябва само да се изгладят с мокра кърпа върху тях и гореща ютия, за да се получи ефектът на колосването. Разбира се, излишно е да споменаваме, че
каретата задължително се перат на ръка,
тъй като пералнята много лесно би ги повредила.
Някои плетачки използват и копринени конци, но работата с тях е значително по-трудна. Те са "хлъзгави", разнищват се и каретата бързо се раздърпват и губят формата си. Така че рибарското тире е по-добрият избор за направата на дантелените карета.
Най-трудното в плетенето е да го започнеш, категорична е Василка. След това то си върви от само себе си, казва тя. Макар че на човек, който не е хващал куките, е малко трудно да повярва на подобно твърдение.
Каретата се плетат много по-лесно от гоблените. Ако сбъркаш, не е трудно да разплетеш сгрешената част и да започнеш отначало, утешава начинаещите г-жа Христова.
"Децата ми се карат, защото много се уморявам с плетенето. Трудно е и за очите, и за ръцете", усмихва се Василка.
А е добър майстор. Нейни покривки
красят домове в Гърция, Македония, Италия.
Тя няма свой любим модел, харесвала всичките си карета и покривки. Показва и едно триъгълно парче дантела - с него много сполучливо може да се украси възглавница.
Василка Христова може да заплете каре и без схема. Достатъчно й е само да погледне готово каре и да преброи бримките. После вече е лесно да изработи същото. Разбира се, големината на модела зависи от желанието на майсторката. От една схема може да се направи както много малко, така и много голямо каре.
Колкото повече орнаменти има едно каре, толкова по-трудно е да се изплете то. Въпреки всичко обаче Василка твърди, че има достатъчно дантелени карета да даде и на внуци, и на пра-правнуци.
За плетенето на карета са много важни и куките. Те са по-малки от обикновените куки за плетене и са единични. Едно каре трябва да се завърши с куката, с която е започнато. Куките имат номера - колкото по-голям е номерът, толкова са по-тънки. Номер 21 например са за тънка прежда, а номер 12 са за по-дебела прежда.
Ветка Пейчева пък е една от жените, които целогодишно, без да се плашат от студа или жаркото слънце, продават произведенията на своя труд в градинката до "Александър Невски". Може би тя е
другата "гледна точка" на това хоби.
Плетенето на дантелени карета за нея не е просто занимание за свободното време. Така тя се опитва да припечели нещо, което да допълни мизерната й пенсия от 40 лева.
Започва да говори малко неохотно, но бързо се увлича и разговорът потръгва. Ветка, която сега е 62-годишна, се хванала за куките, след като се омъжила, когато била на 19 години. Оттогава е изплела много карета, но е убедена в едно - "с игла много трудно се печели". Подаряваме си труда, споделя още тя. А дантелите наистина са красиви и биха внесли уют във всеки дом. Чужденците са най-редовните й клиенти. Има едно семейство от Италия, не без гордост разказва тя, което идва всяко лято в България и си купува от нейните дантели.
Ветка е правила пердета, покривки за мека мебел и маси, които красят не един дом извън пределите на страната.
За работата трябва много майсторлък, учи тя. Иначе, при добро желание не е трудно да се справиш с куките и преждите. Списанията за плетки са пълни с добри идеи и модели. Плетачките пред "Александър Невски" обаче влагат и много творчество в каретата, донагласят, измислят нови орнаменти, обменят опит една с друга.
Ветка е от София и продава труда си вече повече от 10 години, дъщеря й също плете и й помага в работата. Преди години, разказва с известна доза тъга Ветка, е имало много повече клиенти.
Сега хората само разглеждат дантелите и отминават,
без да купят нещо, допълва плетачката. Въпреки че се изработват с много труд, дантелите се виждат скъпи на обикновения българин. Покривка за спалня, например, на пазара се предлага за над 100 лева. Моделите, плетени на пет куки, са два-три пъти по-евтини от тези, изработени само на една кука. Те обаче не са толкова добри и задължително трябва да се колосват след всяко изпиране. Дантелите на една кука се плетат доста по-трудно и бавно. Подобно на Василка и Ветка предпочита рибарското тире. То е по-добро за каретата, а и копринените конци се разплитат много по-трудно, когато сгрешиш някоя бримка, смее се Ветка.
Всяка година тя заедно с нейни колежки ходи на събора в Копривщица, за да продава стоката си и да обменя опит.
Плетенето на дантели не само е интересно, но и полезно хоби. Дантелите запълват както свободното време, така и скучните безлични пространства в дома. А и не е нужно много, както казват майсторките - само добро желание, търпение, куки и тире.
|
|