Изглежда човекът отвън бе загубил търпение.
- Има ли някой тука? - извика плътен мъжки глас.
Нора не се обади, не се уплаши въобще, просто грабна чука, който лежеше наблизо.
- Ей! Ало!
Онова, което видя в коридора, я накара да изтърве
чука. Едър, непознат мъж в дочени дрехи стоеше навън, нарамил на гръб някаква свита и опърпана човешка фигура. Сините дочени крачоли на непознатия бяха изцапани с кръв.
- Значи си тука? - отбеляза ...
|
|