За вас лъжа, за мен истина - Рапончо се появи! Не насън, а наяве. Бодър и засмян, какъвто го помня от Костовския период на най-новата ни история.

- Къде се покри бе, човек, работа кой знай каква нямаш, в опозиция си!

- В опозиция ли? Рапончо в опозиция, как я мислиш ти тая? - рече той с глас, изпълнен с решимост да се качи отново на политическата сцена.

- Нали СДС... - почнах, но той ме пресече:

- Няма такова животно! Край! Да си лижат сами раните. И мене не ми беше леко след изборите, в безтегловност изпаднах, не можех да се ориентирам бе, човек.

- По-рано ми викаше братовчед...

- Да забравим миналото! Обърни поглед към бъдещето, към Новото време. Признавам, поизплашил се бях. Този цар голям цар излезе, чак и премиер стана. Викам си - грешка няма човекът! Уж бавен, уж протакал работите, уж парламентът в сладка почивка, а нещата вървят, обещанията се изпълняват, ония младоци щъкат насам-натам и главно около него. Мърдане няма! Ей това именно ме изплаши и вкара в безтегловност. Гледах някоя цепнатинка да се отвори, че и аз да се наместя в новото време, а наместя ли се един път... Депутатите от кол и въже ги взеха, едни такива, дето от политика хабер си нямат, но за мен никой не се сети. След изборите изпаднах в меланхолия и гледах света само от третия етаж на вилата си през стъклата на зимната градина. Носа си навън не показах. Виках си - този цар е Мъдрец! Празно няма при него! Право към новото време ни води. Корифей някой ще се извъди. Ще вземе акъл да дава и на Дилмана Дилбера как се сади пиперо.

- И накрая се появи цепнатинка, така ли?

- Появи се чвор! Не ме гледай така опулено, ще ти обясня. Нали знаеш, че и най-мъдрият си е малко прост. Рекох си, че този, нашият, и най-мъдрият да е, все ще е поне малко прост! Щом избра Стоянчо Ганев за дясна ръка, разбрах, че най-мъдрият може и да не е чак толкова малко прост. С дясна ръка като Стоянчо Негово Величество премиерът одма може да си извади свидетелство за инвалидност. Едноръкия Горски ще вземат да му викат, слушай какво ти казвам. Наш Стоянчо и в Горския без Глава може да го превърне.

- Стоянчо ли е цепнатината, която търсеше?

- Стоянчо е чвор. А чворът отваря не цепнатина, а дупка. Пробойна го речи! И понеже Горския без Ръка показа, че не е чак толкова малко прост, аз ще запуша пробойната. И най-хитрият чвор си е малко абдал, от мене да го знаеш. Хитрата сврака и с двата муунски крака ще затъне в калта - туй пък е народна мъдрост, обогатена от мен. Жал ми е все пак за Негово Величество премиера. Човекът е очевидно честен, но когато Стоянчо изяде зелника, народът ще започне да се пита кой е този луд, дето му го даде. Абе това, което човек сам си направи, и Муун не може да му го направи! - рече мъдро Рапончо и се оттегли във вилата си - да чака да дойде неговото време.