Няма новини и туйто. И царят, и пъдарят не дават. Т.е. не пуснаха журналистите малко по-близо в Пловдив. Впрочем йорданският крал и пъдарят му не постъпили така с техните си журналисти.

Гневът заради тази несправедливост е избила най-силно в "Труд" , който заключава: "Новата стратегия с медиите напомня на репортера старата тактика с циганина. Като е за хамалък (преди изборите): "Господин Хасан, ако обичате, заповядайте на работа! Моля, снимайте, благодаря!" Като е за отплата (след изборите): "Хай, чупката, мангал долен! Разкарай се, папарак! Зад оградата, на теб говоря!"

Но и в тази изкуствено създадена информационна суша - какво да пишат вестниците, ами ще вадят от килера стари истории - и айде на пазара. "24 часа" например е решил да се довери на невнятните спомени за опожаряването на Партийния дом на една водевилна персона, титулуваща се архимандрит Йоан. Тогава той се подвизаваше като брат Джон и като такъв най-ярко си спомня, че преди 10 години пред Партийния дом се появил някакъв лорд Бейли, представен като годеник на принцесата (на коя?), и от първа ръка рекъл на бунтуващия се народ: "Цар Симеон Втори в момента се моли за България. Моля ви (спрете насилието) в името на Негово величество!"

Симеон ли криво се е молил, Господ ли криво го е разбрал, ама бая нещо изгоря тогава.

Но като цяло Йоан (бивш Джон) има правилен усет как да попадне във вестника - важното е да сучеш нещо за царя.

Съща Петра, която запя: "Царят на Петра думаше". Ето и Екстра Нина се нареди на сергията с "Кашонът" ("Монитор"), посветена на трабанта на Соломон Паси. Но заглавието не трябвало да се тълкува като ирония. Може пък да е химн или в модния жанр "псалм".

А "Република" се сърди на "Сега", заяждал се с нея, и строго нарежда: "Не плачете на чужд гроб!" О, пардон. Нашите съболезнования.